Произведения на изкуството...

- Това много правилно важи и за мен - магьосникът я погледна отново - Така че няма смисъл да се опитваш да ме накараш да се откажа, нали?
Постоя за миг вторачен на никъде, после се усмихна пак.
- Време е да ида да ги прибера. Махай се.

- Сега не е най-точният момент за това. Ако един човек го намери...Не бива да го намира.
"Същото важи и за моята част, но ти с твоя инат и желание да прибелеш своето, ето до къде стигна"

- Мери си приказките!- процеди друг, някъде от страни. Червените му очи се разходиха наоколо, а след малко просветнаха гневно:
- Никъде няма да ходиш, ние също!- отвърна другия, заставайки до брат си. Вдигнаха ръце, където техните стъклени предмети засветиха в своите цветове.

- Добре...- отвърна тихо и се огледа плахо:- Да си вървим от тук, нещо не е наред.

- Нима?Ще бъде трудно. - кимна, сякаш знак на сивкавата магия да се разхвърчи несериозно, неуправляема от никоя ръка, понеже не му беше до това на главата...Май че... - Нима не можем да оставим това настрана?

- Вървете - потвърди русокосия - Вървете си, тръгвайте веднага

- Едва ли.- поклатиха глави и тримата едновременно:- Поне не й докато не се убедим, че всичко ще е спокойно достатъчно време.

- А ти?- сепна се стреснато, не можеше да го остави, не и след като знаеше кой е и какво точно държи в себе си, трябваше да му го даде когато дойдеше времето.

- Ако не се месиш е спокойно - поклати глава магьосника. - Повечето предпочитат да си олеснят живота, вместо да говорят празни приказки.

- Какво аз?Не мога да ви изведа от тук, нито бих ви помогнал особено сега. Другият ще ви води...Би трябвало да остана тук

- Празни приказки ли?- Ника определено вече щеше да избухне. Вдигна ръка и по същия начин като Нана, изстреля своите кубчета, възпламенявайки се в алена светлина.

- Не можеш да останеш! Знам, че има нещо лошо, близо... не можеш да останеш, то те застрашава!- поклати рязко глава и стисна ръце в юмруци:- Не можеш да останеш, ела. Може да се скриеш някъде, където това... лошото, няма да те стигне...

- Днешните хора действат повече, интересно. - замахна пак, колкото да си направи един голям, голям светъл щит. - Но няма нужда да го правят. Казах ви, не се месете.

- Джин, той ще дойде за мен. Къде искаш да ме скриеш?Не може. Ако не днес, той ще дойде утре, ще ме намери, не мога да се скрия от създателя си, нали?Плюс това, семейството ти няма да позволи това

Кубчетата се пръснаха, но след тях последваха онези пирамидки в бяло, но много по- ярко от колкото на другите стъклени:
- Мисля, че знам кой си. Но дори и да не знам, не ме интересува особено. Единствено ме интересува сигурността на други... онези ,които могат да пострадат покрай теб и твоето желание да хванеш своите "творения".

- Не не интересува!- подвикна и стисна очи за малко:- Скай, кажи му!- обърна се към другото момче умолително. Как искаше сега някой от възрастните да беше тук, а изобщо не подозираше че всъщност вече имаше няколко, но бяха на друго място из тези улички.

-Няма какво да му казва...-измърмори Дженифър от сенките и скръсти ръце.-Инатът си остава инат,глупакът си остава глупак.И злобарят си остава злобар.Как ми се ще с Муртаг да не бяхте свързани,да не съм задължена да ти оправям простотиите.
-Ама ти не си...-онзи с появи от покрива с главата надолу и русите му коси се люшнаха лекичко.
-Мълчи.Ако няма да се скриеш с тях,тогава аз ще трябва да те навра някъде и да те пазя,докато не си оправиш крилете.Все пак имаш да се биеш с Муртаг накрая,права ли съм?С едно крилце не става...

- Става, защо да не става?Не съм казал, че ще се откажа, нали?Защо така изведнъж ви хрумна да дойдете доброволно да се заяждаме - нямаше никакво намерение да остави Муртаг намира, дори и в това си състояние. Все пак това си му беше работата. - Защо просто не оставиш врага ти да си гледа работата, би трябвало да ме мразиш. Вървете си, всички до един. Веднага!

- Скай ли имаш предвид?Момчето си го изпроси, когато прие молбата, която му се изпречи на пътя. Нямам намерение да считам детето за пречка към моята победа. - ако се вярваше на мнението на онези творения, магьосникът беше по-инатлив и гаден по характер от самите тях...Донякъде...Може би...Мъжът свали стената, за да запрати отговор по нападението. - Може би искате да ме задържите от събранието малко по-нататък?

-Не мисля,че те слуша.-люшна се още веднъж Хиро.
-Бака.Не го правя за теб,правя го за него!Ако Магьосникът те довърши окончателно,толкова по-лоша става ситуацията за Муртаг.Така че,ако обичаш,ако не искаш и другото ти крило да отиде на майната си,ела с мен и си затвори устата!

- Няма. Ако магчето ме довърши, толкова по-добре, ще ме отърве от този тъп инат, който не се разбира от дума.
"Както и ти" тихичко, съвсем се обади лилавокосия.
- Така че, гледай си работата - поклати глава и предпочете да се свие в своето си ъгълче с гръб

Джин гледаше ту в нея, ту в Ним, ту в другия рус и примигваше шашнато. Или вече му се привиждаше, или се беше забъркал в нещо... Всъщност и да се беше забъркал, беше по негова воля. И сега не само той, но и това перце в него настояваха ангела да тръгне с тях.

Бялата бариера определено беше по- силна от тази на Нана. Той се смръщи и замахна с ръка, издигайки по- голяма енергийна пирамида на метри около магьосника:
- Събрание? Тези още ли са тук?!- подвикна Нана.
- Кой от кой по- големи инати.- промърмори Ника, като насочи кубчетата си към магьосника.
- Ние имаме време. За това сме създадени.
- Нима? Ти си привърженик на неутралността! А той пък е...
- Нана, млъкни!- Нава я прониза с поглед и пак насочи вниманието си на голямата пирамида, която ограждаше магьосника на голямо разстояние, но май представляваше нещо като клетка.

Магьосника беше застанал като препариран там и може би премисляше нещо, хванал тоягата си. Тази тояга сега леко просветваше, сякаш искаше да защити...Или искаше да се измъкне.
"Омръзна ми от тази игра. Ним ме чака, няма да го разочаровам" отбеляза накрая и отново започна да просветва и да пръска сиви мъглици.

-Гледам си я.-нямаше смисъл май да продължава разговора,просто скръсти отново ръце и се загърна с крилете си,преместила се малко повече към ъгъла.-Както ти казваш,че не мога да ти казвам какво да правиш,и ти не можеш.Край на разговора.
-Оф...-Хиро покри лицето си с ръце,това щеше да стане много много сложно,още по-сложно,след като Муртаг й обясни.
-А,да,това ми напомня.-сякаш му прочете мислите.-Имаше нещо важно да ми бъде казано...Няма да е зле децата да си тръгнат,че може би ще има бой с магьосника и няма да е красива гледка.

- Не, напортив, няма да има битка. Магчето има намерение да хване мен, не вас, значи аз ще изтичкам при него и толкоз. Голяма жертва, нали?
После се надигна с лек смях, прибра криле и без това бяха в момента малко ненужнии, и огледа стената пред себе си.
- Имам едно здраво перо, с което да си отида, където ми е мястото

- Бива си го.- смръщи се Ника, издигайки своя си червена бариера.
- Нормално, все пак е древна личност.- отвърна и Нана, като отстъпи малко назад.
- Но и нашите сили са древни, така че...
- И безполезни.- завърши Нава:- Поне на този етап.

- Ще си отидеш.- смути се Джин и го погледна:- Тогава на кого да върна перото, то е твое?

Онзи се обгърна от сивата мъгла, сивата магия избухна като някоя бомба, образувайки дупка от мястото, на което преди миг беше седял, беше на върха на една от сградите и вече изпращаше нови порции гърмежи, докато се оглеждаше за творенията си.

- Не е толкова лошо, можеш да го върнеш на Муртаг - посочи черния ангел, като запрати малко светлина по него, колкото да го дразни пак - А може и просто да го изгориш.
- Да не си посмял - добави Муртаг, макар че той нямаше да постъпи по-различно от този съвет, но не и преди да е сигурен кое точно перо имаха предвид.

- Назад!- извика белокосият, дърпайки брат си, а момичето се скри някъде зад ъглите.
- Магията му наистина си я бива!
- Или просто е по- силен от нас защото сме тук с различни намерения.- поклати глава и вдигна ръка над себе си, изграждайки нова бяла бариера.
- Какъв ти е проблема?
- Че ти искаш да хванеш ангелите, Нана да ги защити, а аз да спра и двама ви... колко глупаво, нали?
- Напълно.

- Няма да го изгоря!- поклати глава и пак стисна юмруци:- Ще го... пазя.

Магьосникът горе отново хдвърли няколко магии, предида изчезне по покривите към целта си. И двамата бяха там, чудесно. Значи и двамата щяха да бъдат в ръцете му.

- За да има смисъл от това да го пазиш ти трябва и неговото - пак посочи своя брат по неволя.
- И аз го търся, но не като теб, толкова настойчиво.
- Това няма особено значение. Той...идва...
- Вървете! - веднага отвърна чернокрилия и махна с ръка към русокосия и момчетата, общо взето към всички - Бързо!И без инати, Ним, знаеш че сега си безсилен, върви с момчетата.
- Много добре, сър

-Остави на мен.-ухили се Хиро на притеснения поглед,който му хвърли Джени.-Няма да оставя тат-ъъъ...Муртаг сам срещу Магьосника.
-Добре.-въздъхна тежко и хвана лъка си с две ръце.-Момчета,няма да е зле да се хванете за двата края,ще стане много по-бързо.А ти...просто застани до мен.

- Трябва да помогнем на другите, там!- извика Нана и тропна с крак към братята си. Те се спогледаха и леко поклатиха глави:
- Всичко ще се обърка, не разбираш ли?
- Мама искаше... а и Джин е там.
- Джин?!- очите на Нава просветнаха, а след миг и косата му засвети ярко.

- Неговото...- замисли се, като пристъпи напред и погледна другия ангел:- Мисля, че знам къде е и то.

- Ще го намеря..Някой ден - поклати глава Муртаг, после извади нещо дълго и черно, което приличаше на тояга, но всъщност беше меч в калъф, който изключително рядко използваше, чудно как не беше хванал паяжини. - Ним, сега е време да вървиш.
- Много добре - единственото му цяло бяло перо проблесна в ръцете му и той вече тичаше по една диря в земята, осветявайки правилната посока за излизане от тук, до там му стигаха силите.
Докато над тях се появи мъжа в дълга сива роба, както преди толкова векове назад

-Абе...ей!-извика Дженифър след белокрилия и стисна здраво лъка,след като Джин и Скай се хванаха за него.-Дръжте здраво.
И след миг едно огромно черно кълбо се търкаляше с бясна скорост по бялата диря,с черното ангелче и двете деца вътре в него.Хиро се приземи долу на тротоара и в ръката му проблесна черен зловещо изглеждащ жезъл...с няколко червени камъка,въртящи се около върха.

- Коничиуа минна - усмихна се леко магьосника, същата онази лека усмивка, с която две деца му се бяха вързали на номерата. - Най-сетне ви намерих.
И без да чака отговор и покана бързо ги обстреля със сивотата си, раждаща сенки и странни същества още във въздуха над тях, приближавайки се.
Муртаг само това и чакаше, извади острието и замахна с него срещу две златни очи в мрака, сякаш Ним...Но не...Не беше той..
Белият ангел вече излизаше от лабиринта, следвайки следата си, която все повече избледняваше