С дъх на черна нощ

Беше гора.. И то каква... Направо цяла джунгла... Джунглата? Южната част на тази голяма гора, Муртаг виждаше чак сега. Сега и завинаги щеше да запомни черната стена, която започваше от никъде и тръгваше нататък. Нататък, където се опитваше да стигне. Тук никога не можеше да бъде сигурен, още от тогава, толкова отдавна, когато беше бил тук за пръв път. Хюгес се появи зад него и огледа скептично местността.
- Да, много е добре... - все така скептично отбеляза, докато лилавокосия докосваше черната стена и плъзгаше ръка по нея. Като стъкло... Стъкло, което можеше да премине... Отвъд имаше само пустош и страшни дървета, като някога в Каз Модан... Дали? Поне се надяваше да е така...
- Ще бъде трудно пътешествие. Няма да ни чакат приятели за по чашка чай - въздъхна, като се върна отново, все така гледйки черната стена
- Накрая ще ни чака и още един лош тип.
- Лош?... Аз го усещам вече. Сякаш е близо. Сигурно магьосникът му е тук... И... И го усещам толкова топло... И спокойно присъствие... Приятел...

- Приятел?- обади се чернокосият, излизайки след Кай и Джейми:- Сигурен ли си, че точно така го чувстваш? Аз усещам тъмнината, присъща за... не знам точно, познато е, като онази тъмнина която ми беше дадена преди години и ме превърна... в това сега.
- Тъмно е и е приятно.- замисли се Кай, оглеждайки се, но беше типично за него, като тъмен елф и вампир.

- Присъствието на онзи, който ме доведе тук е приятелско... Но иначе наоколо... Не ми вдъхва никакво доверие - вгледа се внимателно в мъглите зад "стъклото" и се намръщи. Кой ли не можеше да ги чака там... И да ги нападне в същия момент, в който прекрачеха бариерата... - Неговата тъмнина е твърде далече... На юг... И поне на мен не иска да ми стори зло... Така го чувствам

- Е, това е достатъчно.- отвърна и пое дъх все едно успокоен, но пък не беше. Някога познаваше Каз Модан идеално добре, беше служител там, а после и предател, но беше доволен че е, беше избрал правилната страна.

Ако думите на майка му поне за това бяха верни, то нямаше хич да е лесно. Първо някъде наоколо щяха да ги чакат хора с недобри намерения... Ако бяха хора... Ако за двадесет и четири години мястото не се беше променило, чакаше ги и гола местност и буйна река... И чак тогава целта... Смътно усещаше, че за да стигне трябваше да премине и изпитанията, които щеше да му възложи "господарят"
"Господарят ми желае да навлезете. Магията тук е несигурна и може да навреди както на вас, така и на него" прекъсна разсъжденията му синекосия с катаната, който се появи от другата страна в чернотата и ги загледа упорито и очаквателно. Лилавокосия усети смътно как у Лука пак се надига гняв Явно и тези магьосници имаха спорове от типа кой е най-добрия

- Предполагам трябва да го последваме?- промълви тихо и с известно недоволство в гласа, от отново внезапната поява на този магьосник.
" Доно, все още ли сте сигурен, че искате...?"
" Искам да видя къде последните напуснали рода ми са тръгнали и дали са стигнали, искам да разбера дали са оставили нещо там... и искам да разбера дали легендите са истина. Това е история, веднъж в живота, щастие е."
" Да, разбира се."- приведе леко глава, като прокара поглед по земята в основите на черната стена пред тях.

- Да, предполагам - замислено срещна очите си с магьосника отвъд. Бе сигурен и достоен човек. Магьосник, който се подчиняваше и беше щастлив. Не бе отчаян като Лука. Обеща си да се постарае Лука да не остава назад. После преглътна и погледна към Хюгес, който стоеше до него. - Да опитаме сега, докато му е времето

- Така е, друга възможност кой знае дали ще ни озари.- обади се Андори и пристъпи бавно, нямаше намерение да преминава пръв, а пък и това нещо в ножницата му все едно си беше намерило мястото също, може би тук беше изковано.

- Хай - кимна на Лука, който щеше да го последва веднага след това малко по-нататък по стената. И бутна стъклото. Оказа се като пелена от черен въздух и той залитна напред. Падна в черен сняг и мъгла. И веднага усети, че това вече е друг свят. Някой се засмя. Странна птица прелетя над главата му и изграчи. Гарван... Огромен гарван. Опита се да се изправи, но се оказа в непрогледна мъгла. Обърна се, но там нямаше никой, просто стена. Сякаш някой го следеше, някой се опитваше да го проследи и да дойде? Обърна гръб на стената и извади наполовина меча. Магьосникът трябваше да е. Нещо прошумоли наблизо и той се стегна в очакване на удар.
Зад стъклото във все още светлата гора Хюгес наблюдаваше странните движения на Муртаг отвъд стъклото.
- Отивам да видя какво му става. За бога, магьосникът е точно пред него!

- Не го вижда!- сепна се Джейми и застана на крачка от тъмната преграда.
- Мъглата пречи, вероятно е магическа. Той трябва да опита да се концентрира и да привикне към тъмнината там.- отбеляза замислено Кай, макар и да говореше просто така, без да е сигурен, само по предположения.

- Мъглата... да, мъглата! Трябва да мине през нея, ако иска да продължи. Ако успее тя ще се вдигне и за нас... Надявам се...
Лука беше последвал господаря си вътре и сега също тичаше, на глед в чистия сняг зад стъклото със светещ жезъл. Муртаг се обърна към него готов за защита. Мъглата от другата страна не му пречеше да чуе стъпките. В следващия момент едва не остави поданника си без някой крайник.
- Лука!? Кажи че си ти, дяволите те взели!
"Име!" прекъснат бе отговорът на магьосника с ехтящия глас на птицата горе. "Дай ми... Име!". Вълна от магия заля и двамата новодошли. Сцени, които беше по-добре никога никой да не беше виждал

- Муртаг! По дяволите... магиите!- стисна зъби Андори и хвана дръжката на меча си:- Затвори очи и слушай, само това! Опитай да чуеш познатото и непознатото около себе си!- не знаеше дали го чува, тази мъгла беше като някакъв заглушител като че ли.

- Сър... трябва да... - беше понечил да докосне другия, но нова вълна мъгла и магия прекъсна опита му. Видя за миг че господарят му напълно не е тук. Очите му бяха празни и се взираха точно нататък, където в мъглата ги чакаше другият магьосник. Беше се зареял в спомените.
"Име. Казах ти да ми дадеш име!" изграчи гарванът, като кацна на невидим кол в мъглата и мрака. "Име, ако животът ти е скъп!"
- Име? Име ли? - изръмжа господарят след миг, все още загледан в нищото като кукла на конци и се изправи. - Искаш името ми? Име!?
Вдигна падналия меч и затича през мъглата към гарвана с вик на ярост. В един момент вместо лилаво, на главата му имаше черни коси... и червените очи на Даедел просветнаха яростно към грачещия гарван.
Лука го последва, колкото да се сбълска с магьосника някъде там. И Хюгес реши, че е време и той да влезе

" Стига игри!"- процеди на ум и последва русия ездач веднага, това което се случваше там изобщо не му се нравеше, а и на другите двама също, които не останаха назад. Тук Джейми опита да активира магията на медальончето си и да освети наоколо поне малко, но блясъкът все едно беше погълнат от мъглата и магията деактивирана. Момчето стисна дървената висулка и впи поглед в тъмнината напред, ако медальонът не блестеше да посочва път, то очите му засветиха слабо.

"Име, дай ми име!" въпреки всичко, птицата продължаваше да грачи неистово едно и също, и едно и също. Тя летеше стремглаво и се изплъзваше всеки път, когато Гламдринг се опитваше да я посече. Магията беше заляла и Хюгес, който държеше глава с ръце, сякаш напълно забравил че искаше да помогне и трепереше досами стъклото, отделящо го от истинския свят... На светлината.
Лука се беше изгубил някъде и само кратки светлинки от време на време някъде из мъглата подсказваха, че се бие с някой с меч.
- Ти да млъкваш! - ръмжеше от своя страна господарят, който имаше да се бори и с картините, нахлуващи от всякъде.. Бяха навсякъде.. Непознати лица... И ужаси

- Доно...- прошепна някъде в тъмнината вампира, загубил малкия си господар, не успял дори да хване ръката му когато влязоха, а загубил и блясъка на сребърните му очи. Стоеше също до стената и се оглеждаше ужасено, търсейки с поглед някого там, познат или не. Андори навлезе на вътре, магията на мъглата го блъскаше, но му беше и някак слабо позната и може би точно това го държеше още на крака, само че не му позволяваше да продължи напред, а се закова на място и извади черния меч с коралите, разпервайки демоничните криле като щитове от двете си страни.

Гарванът се извиси горе. Зад него излязоха пълчища странни същества без форма. Излязоха просто така от мъглата и нападнаха човека най-близо, господаря с меча.
- Махайте се! - изкрещя той в тъмнината, сякаш за да привлече Лука насам, за да му помогне. Гарванът продължи да грачи "Име, име!".
Картините станаха по-упорити. Преселиха се и в главата на Хюгес и повалиха и него. Картини с непознати хора, с чудовища, с думи на някакъв черен език. Магията имаше за цел да стори това с всички

- Клу- кун!- извика от тъмнината и русолявият вампир последва гласа му, за първи път Джейми го наричаше така и използваше истинското му име, това го ужаси и когато успя да го достигне, следвайки слуха си беше повален до него от магията наоколо.
- Какво искат?- попита Андори от някъде, забил меча в земята и подпирайки се на него със стиснати очи:- Кой какво желае, че прави това?

- Той... Иска нещо... от Муртаг - простена ездачът и побърза да махне очилата от очите си, защото само след миг те се пръснаха без никаква видима причина.
Лука някъде там явно беше паднал до врага си, самият друг магьосник също се беше отдръпнал. Гарванът, само гарванът продължаваше да грачи горе и да насъсква четирите огромни чудати създания срещу лилавокосия с меча, който от време на време залиташе заради полъха на мъглата, твърде силен...
- Трябва да свалим гарвана - извика на свой ред след миг след поредното залитане

Демоничните му криле се заклатиха в опит да се отдели от земята, но не можеше, беше като прилепнал на мястото си:
- Гарванът е проблема...- промълви и вдигна глава опитвайки да го види.
- Насочете ни, сър!- обади се Кай, помагайки на момчето да се изправи едва:- Ще опитаме!- в свободната му ръка се оформиха няколко малки стрелички, а в ръката на Джейми също, само че тези на руся бяха жълтеникави, а тези на господаря му цикламени.

Муртаг на свой ред вдигна глава в опит да види птицата. Тя непрестанно се въртеше в кръг над главата му и завихряше цялата магическа мъгла със крилата си.
- Над главата ми - посочи с меча, който заблестя и изпусна няколко лъча в оказаната посока. Гарванът изграчи недоволно и явно се опита да привлече още чудати съзнания и да подсили още повече магията

Вампирите кимнаха и проследиха светлината от меча, стрелите в ръцете им също заблестяха по- силно, а в следващия момент ги и изстреляха със замах в дадената посока. Двата цвята се сляха и сякаш оставиха светеща опашка след себе си във въздуха. След малко се изгубиха, светлината им угасна, или бяха стигнали целта си или бяха ударили нечия защитна магия.

Грачът на гарвана секна и след няколко секунди се чу леко тупване. Чудовищата се отдръпнаха с ужасени викове. Магията като че ли за миг се обезсили и мъглата падна ниско долу. Даде шанс на Муртаг да намери глупавия гарван и да го хване за гушата.
- Какво си ти!? - изръмжа на птицата, потреперваша все още от зашеметяването. А после... Се засмя човешки.
"Ще ме пуснеш ли? Рамото ме боли.... Ти победи, ти и приятелите ти. Готов съм да ви пусна.
- И как да ти повярваме?
"В тази страна можеш да вярваш единствено на усета си, хлапе"

- Това същество си играеше с нас.- просъска Андори, освободил се от временното си вкочаняване и се приближи. От другата страна се чуха и стъпките на вампирите, като сега дървения медальон на Джейми беше засветил слабо колкото да свети пред краката им в мъглата.
- Някой друг пострада ли?- попита момчето тихо и с леко пресипнал глас, тази магия не му се отдаваше много много, не беше като при Кай, който го правеше постоянно.

- Не виждам такива - замислено отвърна накрая ездача, като извади нови очила за главата си и се изправи залитайки. Лука се приближаваше бавно отново и не изглеждаше ранен, само пребледнял.
Гарванът се засмя отново, но бързо се спря, май го болеше.
"Моята задача е да прогоня всеки недостоен за тази земя. Мога ли да се превърна в човек?"
- Ако искаш да те стискам за истинското ти гърло...