Сблъсъци

Мелиса вървеше по стръмен път водещ до близкото село.Сега тя се намираше на планетата Шога.От няколко седмици беше напуснала родното си място.За това бе избягала тук място на което никой не я познава.Място където да се крие от използвачите, които търсеха само силите на нимфите.Тук не се чувстваше комфортно,но нямаше избор.Нимфата се спря и огледа наоколо.Бяха се насъбрали буреносни облаци,които предсказват буря.Тя затаи дъх и затърси масто за подслон.Навсякъде имаше само скали и на няколко места струпани пораснали от няколко години дървета.Момичето се запъти към тях-това бе единственото място където би могла да се подслони.Затова отиде под тях и се сгуши на кълбо.А първите капки дъжд бяха паднали върху дърветата. Шумът и студът я караха да заспи.

Джъстин вървеше по пътеки в гората търсеше удобно място откоето да се прехвърли на Земята. Докато вървеше през дъжда забеляза силует между дърветата. И се приближи видя момичето с бледа койа и светло кестенява коса слаба и крехка. Загледа се в нея и я вдигна, понесея към една пещера. След като я устави си вали елека и я наметнас него, запали оган и за4ака момичето да се сабуди.

Мелиса усети лека топлина караща кръвта и да се живне:
-Къде съум?
Вече се бе съубудила.Погледна огъня и се засмя:
-Сигурно съм попаднала долу в ада.

- Не точно но си блиско ако не се махнеш от тук. - отговории Джъстин. Забелязал движения та й.

Нимфата се стесна.Разко се обърна назад към дошлия глас.Цялата и плът потръпна,а движенията и станаха непохватни.Тя погледна момчето.Огънят не го показваше в целия му блясък,но бе достатъчно да покаже красивото му и леко слабо тяло:
-Ти пък кой си?И ти ли ме доведе чак тук?Всъщност къде съм?

- Ти си на Планетат Шога, намерихте на пътя. Донесъхте тук и запалих оганя. А колкото по малко знаеи за мен толкова по добре. - Отговоти той.

Мелиса отново го изгледа.Бавно се изправи и отиде до него.Клекна и го погледна право в очите ,а след това направи локава усмивка:
-И...Защо реши така?Ами ако..-леко се бе засляла-ме заинтригува?А?

Той се дъпна от нея, но и отговори.
- Аз съм различен от теб, небива да сме заедно. А и вече си по добре.
Джистин стана и тръгна усавяики я сама, но се спря на входа не се обурна но и заговори.
- Подобре си върви ако те видят може да те хванат.- Каза и продължи.

-Та кой е искал аз да бъда с теб!А ти къде ше ходиш в това време?навън вилнее буря спокойно няма да те изъм.-засмя се тя.
Навън наистина се бе разразила биря.Силният дъжд падаше по сухата земя и се създаваше звук сякаш я разделя на две,а времето неизглеждаше, че ще се оправя а всъщност се влошаваше.Няколко пъти пресветна и накрая падна силен грам,които разтърси цялата земя
-АААаа...
Бе изпискала Мелиса.Момичето се страхуваше от бурите и затова трепереше,а мочето дори не я погледна.Явно го очакваше от събеседника си.
-Няма да е лошо да останеш поне докато спре да вали.Немислиш ли? Пак и ... Всъщност няма значение ще се оправя.

- Хъъъ... - Джъстин се обърна и влезе отново в пещерата.Седна до оганя, но не каза нищо.

-Май ме мразиш,а?-сваси вежди.
Отново отиде до него и му варна горнището.

- Задъжго на мен няма да ми е нужно.
Нито дума не каза след това.

Нимфата продължаваше да го гледa като не падна.Затвори си очите а лицето и почервеня.Личесе че се напряга.Накрая си ги отвори разко:
-Някои идва.Много са на брой.Страшни са и нямат крака...

Джъстин се изправи, хвана момичето и я дръпна навътре в сенките и я устави. Върна се и загъси огъня, изчака и се заслуша. Те се приближаваха, върна се при момичето и заетана пре нея остана само да чакат.

Мелиса се страхуваше от идващото.А то наближаваше бързо.
Отново се поогледа-огънят бе загаснал,а момчето седеше пред нея и бе готов да я отбранява.Това и напомни отпреди месеци една случка ак се бе заознала с едно момиче на име Мей и как чрез нея се бе научила да си навлича неприятности.Но тайкато сега Мей я нямаше,Мелиса незнаеше как си е навлекла това.Силите и действаха само на хора но на чудовищна не.Единственото,което и идваше наум бе да бягат:
-Най-добре е да избягаме.Аз непритежавам сили да се бия срещу чудовища а теб ще те разкъсат.Сам си.

- Умениятами са по добри от твоите, но си прав многоса. По добре ще е да върви оако ни забележат заедно сами ще се изпатиш.-Двъстин я хвана за раката и я дръпна по навътре в пещерата.
Вървяха на вътре гледаха да не вдигат много шум...

В пещерата бе влажно чуваха се падащи капки вода,а на места дори и шумът на вятъра.Мелиса вървеше леко тайкато бе горска нимфа усещаше живата природа.Малките тревички и нашепваха че това е поляна,а колкото по навътре вървяха започвало да се появяват храсти а с тях светлина и изход.
-Нататък има изход!Пътят е стръмен,но е изход.
Изведнъж земята отново се разтресе каточели имаше заментесение.Беше се появила лоша миризма а ехото докарваше викове и ръмжения.Тези откоито бегаха се баха появили.И сигурно тасеха тях.

- Върви ще се опитам да ги задържа.-Той я бутна напрет и съз светкавична стъпка се обърна.
- Щете настигна по късно.
Докато го казваше странна светлина го обгради, скоро тя изчезна, а Джош беше различен от преди. Имаше черни котешки уши и дълги бели остриета приличащти на нокти. Удари ги силно и се ъбърна към момичето.
- ПОБЕРЗАИ!-Извика той.

Мелиса седеше стъписана.Неможеше да го остави.Чудовищата които всъщност ги баха нападнали бяха грамадни червей.Много и приличаха на...
-Ами разбирасе!Те са същите!МЕЕЕЕЕЕЕй!!!
При първата среща между двете момичета пак бяха гонени от нещо.То беше огромен червей.А сега бяха 2.Явно Мей отново правеше проблеми.Когато Мелиса бе останала да пренощува при едно богато семейство.При тях се бяха и запозналa с Мей.Мей им беше подчинена.И в същата нощ Мей беше излязла и като се върна дишаше тежко а лицето и бе зачервено."-Бягай!"-бе единственото предупреждение от нейна страна,а в следващия момент започна заметрасение и къщата започна да се руши.Така двете бяха избягали,а след това Мей беше изчезнала без дори да се сбогува.Сега отново се повтаряше същата история а червия явно се опитваше да си отмъсти.

- Какво? Коя е...
Пред него се появи момиче с дълга руса коса, очите и бяха червени. Тичаше към тях и държе в рака меч.
- Бяяяягааай!!!-Това бе единственото нещо кое то каза и всички започнаха да бягат...

Мелиса тичаше и междувременно се обърна назад.Момичето което се бе извикало бе Мей.
"Малка негодница пак ме въвлича в проблеми"
Тя и момчето което я придрояваха се скриха и загледаха Мей.Тя си приличаше на истинско бедствие.Трудно си не изкарала меча,а после едва не падна повлечена от тежеста му.Спрясе и погледна жертвите на нейното нехайство,усмихна им се ведро и се обърна към червеите:
-Ама вие наистина ставате све по грозни,а парите ги спечелих на зарове.Нали знаете тука има,тука нема.-изплези им се а след това си повдигна едната вежда.-Та да продължаваме с купона момчета!

- Малката коя е тази. Та тя дори незнае какво говори! Незнам как е оцеляла до сега?

-Това го чух!-сопна се Мей.
Изведнъж всички млъкнаха.Чуваше се само тежкото дишане на червия.
-Sword чант -бе прошепнала получовека.
Буквите които бяха изтисувани върху меча започнаха да сияят във светло синьо-сякаш започваше да замръзва.С меча и Мей започна да се променя.Сега се използваше силата си на йокаи.Това бе рядкост от нейна страна да го прави,но в крайни случаи к,когато това бе единствената алтернатива действаше.Бе започнала да се преобразява във друго същество.
http://www.kefche.com/photos/vymirsqg/ Сега тя бе такава.Без скруполи,лигава и надменна като почти всички йокаи.

- Какво става тук?-Джъстин нищо не разбираше.Докато беще сам се оказа в компанията на две момичета които дори не познава

Това бяха Мей и Мелиса:
-Скрийте се по добре защото този път ще има битка.И подяволите недей да мрънкаш.
Полуьокая застана пред опонента си.Връцете си държеше дългия меч(рака и половина),които се лъкатушеше:
-С дървената тояжка на тренировките преди беше по-лесно.Защо и тъй чудо дето го държа не е по-леко?
Бойното облекло на момичето изобщо неподхождаше за случая.Тя бе облякана с каса бяла рокля която бе разголена,косата и също беше бяла-снежно бяла.Очите и бяха безизразно зеленоморски.На краката си имаше дълги чорапи до коленете,а обувките баха пантовки.Сега майсторството и с уражието щеше да се докаже на бойното поле.
-Само нечистокръвен йокай,когато се преобрази може да е с бяла коса и безизразни очи.-бе заговорил единия червей.-Мислех си че ще е нещо по силно,а то само някакво к***ле.-Беше се засмял червея.-Всъщност ще те улесня.
Влесдващия момент той се преобрази. http://www.kefche.com/photos/guq9@xye/
Беше рус с жълти очи и обеца на лявото око.Дрехите му се състояха от панталон и потник.Той си прибра едната ръка в джоба,а другата я вдигна във въздуха.Отнея засия ярка ялта светлина и се появи една тояга която се ба завъртяла.За части от секундата преображения червай направи задно салто и бе заел бойна стойка.Мей се намръщи и тръгна да атакува.Реши първата и атака да е Ci(директно забиване в сърцето).Само с един поглед противника разбра намеренията и и с леко завъртане и местене на тоягата си той отклони удара.
-Глупачка неможеш да ме победиш!Хахаха...
Изведнъж смехът му секна.Отклоняването на вниманието му струваше скъпо.Мей наново го беше атакувала.сега тя го бе атакувала с Ge(насочен нагоре удар, който избива оръжието от ръката на опонента).Имаше ефектТой си язтарва оръжието,а опонента му отиде при криещите се:
-Трябва да бягате.Етови един кристал.Той ще ви направи проход към други земи.Сега вървете.
-Я чакай малко ами ти?-попита Мелиса
-Аз ще се оправя тук и после ще видим.