Сблъсъци

След края на разговора бяха изминали около 2 часа. Мей веше нямаше никакви сили,а опонента само се смееше.Харесваше му да си играе с жертвата.Другия червей http://solarsystem.nasa.gov/multimedia/gallery/ice_worm.jpg
вече му писваше да стои и да бездейства.Затова с едно от пипалата си хвана Мей и я удари в стената,която се напука.Момичето падна на земята и изплю голямо количество кръв,ребрата я боляха и бе изгубила ориентация.Червея отново я хвана-този път в задушлива хватка.Мей започна да се гърчи. Накрая безжизненото и тяло бе пуснато цялото във тинеста слуз.Зрението и бе премрежено,а тя лежеше по гръб.С огромни усилия се обърна по корем и усети остра болка в корема.близо до бъбреците.Това я накара да погледна нагоре.Над нея седеше опонента и смеейки се злобно.
-Побеждава не този който играе честно,а този който остане жив.
Момчето се отдалеци отиде до едно място и взе едно малко малко кристалче.
-Едното го даде на тези отрепки,другото е в мен, последното е в...теб.Нали Мей?...Мей?...АААААААА...Тази к***ка! отново ме изигра!АААААА...
Мей беше използвала другия кристал за да се телерортира на друго място.

Мелиса и Джъстин се бяха телепорторали вече.
- Сега каде съм по в*****те.

-На Земята.Усещам природата.Тук е жива...и все пак умираща.

- Няма начин от толкова време се опитвам а немога да се прехвърля. Сигурна ли си

-Кой е горската нимфа тук?Аз или ти?А? Следователно ще ме слушаш!
Мелиса спря да крещи и започна да се оглежда.На това място имаше гоеми сгради,а улиците бяха асвалтирани и пълни с коли.Тук таме се виждаше да има няколко дървета,а на места имаше и паркове.Слънцето печеше силно и заслепяваше очите им,но въздуха на изгорели газове се усещаше много силно.Мелиса и спътникът и се закашляха.Всичко тук за тях бе ново и непознато,но изглежда че щяха бързо да свикнат.

- това ли е земята очаквах нещо съвсем друго след като тя е тук.
Тои се огледа но невидя нищо което да му е познато затвори очи и се концентрира.

-Супер.На място сам,което непознавам със някакво мрънкало.А и само отново да я видя тази Мей ще...ще...ААААААААААААА.-изписка от яд.
Тръгна да върви,но бе излязла ва уйцата.Изведнъж се чу бибиткане и Мелиса се обърна.Пред нея имаше нещо което щеше да я сгази.

Джъстин се обърна и се затича, хвана я през кръста и дръпна на тротоара.
- за ман ти си голямо бедствие. Как ще я намеря като трябва да пазя момиче като теб?

-Не съм те молила да ме спасяваш.
Отвърна цялата почервеняла:
-А и кой ще търсиш?

- Това май не те засяка!-Отговори Джъстин.

-Честно ти си най-грубия човек,който познавам.Защо ме мразиш?
Мелиса му обърна гръб и зачака отговор.Вярно си бе че не е първа прелест и не е толкова грижовна,но все пак мразеше лошото отношение към нея.
-Щом искаш повече няма да ти досаждам.

- Виж съйалявам че те ядосах но просто нмам време да се занимавам още момичета. Особенно такива които ми създават проблеми.-Джъстин се обърна към нея и сложи рака на рамото й.

-Искаш да кажеш че аз съм проблем?
Мелиса изблъска ръката му и тръгна нанякъде.Унижението което тя бе приживяла и стигаше.Сега повече нямаше да му досажда.

- Стига точно сега не му е времето да се разделаме. На място което не познаваме сме. По добре да сме заедно

-Нали ти пречех,а?Пак и като гледам и без мен се справяш много добре.
Нимфата се беше спряла.Усещаше нещо нередно.Земята и шепнеше че наоколо има огромна мощ.Мощ която може да съживи или онищожи цяла планета.Момичето задиша тежко и се заогледа.Всичките тези сгради и постройки не и подсказваха нищо,но усещаше че има и други .които не са от тази планета.

Какво ли означаваше всичко това.Защо се събираха тук всички?

Джъстин се изненада от реакцията на момичето. Но и той усети мощта, но не само на принцесата си, но и на някои който иска силите и за зли цели.
- Малката по добре ще е да утидем и да си намерм друго облекло. Много се бием на очи така. и трябва да намерим позслон за ноща. После 6те мислим за понататък.

-Идиот!Та ние незнаем къде сме!А и какво ми е на дрехите?-очиди се тя докато се съвземаше.

- До колкото ми е извесно ти каза че се намираме на земята тогава за да не привличаме внимание не трябва да спазваме техните традиции.- Той се доблийи до нея и про6епна в ухото и.-Те незнаят че има други светове. които толкова да рилича на тяхния.-Тои се огледа отново.-Е в общи линии

-И добре и с какво ще си купим дрехи?-самата тя нямаше никакви пари,а и нищо с каквото да прикрие дрехите си

- Имам познат при които мойем да отседнам там ще получим всичко необходимо

-Добре да вървим,но защо ми помагаш?Ти ме мразиш.-отново се бе зачудила,а докато вървяха минувачите ги гледаха странно-особено нея.

- Хъх виж немога да оставя прияте в нужда, а и тиси горска нимфа, а както виждаш тази планета няма толкова растителност.Поголяма чест е застроена или опажарена.А и след нашата намеса може да стане по зле.Вземи наметнисе така ще ни обрщат помалко внимание.-Момчето отново си даде горнището

-Благодаря.Но все още има надежда за Земята.

- да стига малко да се вземат в раце и ще успят но малко се самнявам. Не казвам че планетат ще умре скоро но то си личи очаквам скоро да има много по големи бедствия от тези които стават сега. Но аз нищо немога да кажа.
В същото време продължаваха да вървят по улиците на града.Минаваха праз големи згради и много различни певозни средства. Но тук никож не им обрущаше толкова внимание понеже и те бяха от други планети.