Сблъсъци

-Виж колко са странни.Тук всички са забързани в своето ежедневие.Не се радват на малките неща,а въздуха....
Тя млъкна.Неможеше да говори повече.Охите и се наалниха със сълзи.Животът и тук щеше да бъде много по сложен от преди.Страхуваше се че няма да го понесе.

Джъстин хвана момичето през кръста и застана
пред нея. Погледная така сякаш изкаше да каже нещо важно, но скоро тя
самата ше6е да го разбере.
- Не нищо. - Той я пусна и тръгна. та не го пследва. Тогава Джъстинсе оберна ия погледна. - Идваш ли или не?

-Добре.Но кога ще стигнем.Уморих се.
Дишането и веше учестено.

- още малко остана знаеш че градът е различен от нашия такаче трябва да побързаме

-Хмм
Промалви и се затича кам момчето.Оглеждаше се и се спираше от време на време да си почине.




ПП :ела на линия в скайп

След полувин час Джъстин се спря

-Какво има защо се пря.Беше доста изненадващо.
Започна да мрънка.Леко и се зави свят и седна на земята.Климата тук,не беше за нея.Ако беше нормално човешко момиче човек щеше да си помисли че има крехко здраве.

Джъстин и подаде рака да стане.
-Това е мястото.
Той посочи малка къщта на сред други згради които бяха много по големи от нея.

-Сигурен ли си?Не се връзва с пейзажа.
Момичето пое ръката и се изправи държаъки се за нея да не падне.Погледът и се беше вперил в малката сграда и се усмихна.Нещо нормално в такъв град.

- Никои друг освен тези които не са от тази планета немогат да я видят.Ние ше сме 3 посетители на тази зграда. Така да се разберем когато влеаем вътре ти няма да излизаш повече от тази зграда. Освен ако не е наловително.

-Какво?!?И трябва да съм заложник на проклетата къща?!?Не благодаря.По-добре изобщо да не влизам.Ето ти горнището и чао.
Тя тръгна в противоположната посока на къщата без да знае къде отива.

Джъстин хвана горнището и се присегна зза да хване инатото момиче. Вдигная и на рамото си и се опита да върви колкото се може по бързо за да не привлича внимание. Но и тя не му помагаше.

-Пусни ме долу!
Крещеше с всичка сила тя.
-Ще крещя!ПОМОЩ!!!Отвличат ме!!
Тя го удряше по гърба и с ръцете си.Мяткаше краката си в опит да се освободи,но не се получаваше.А те вече бяха пред къщата.
-Пусниме!Неискам да живея така,та аз съм нимфа!Пусниме!

- Престани да викаш ще видиш там щр ти е по добре.
Джъстин отвори вратата от нея се проля бяла и топла светлина чуваха се звуците на някакви животни.

Мелиса се обърна все още ядосана и висяща на рамото му.Поогледа средата и слезе от момчето.Мястото няистина беше красиво,но прекалено идеално за нея.Започна да гледа животните и се сети за своето родно място.Очите и се насълзиха,но ги избърса.Миналото си ставаше минало,а настоящето една черна дупка.Тя се обърна към Джъстин и го поглена неразбираемо.
-Това място е прекалено хубаво за да е истина.ИЛИ прекалено нейно за да съществува вечно.

- Това е място което построено от нашата принцеса. Тя е знаела че скори тази планета щте умре и затова постоила мястото за да може тази планета да се прероди наово. Това кето виждаш тук това ще го има по късно. мястото е идеално за всеки жител на вселените от едине й краи та до другия.

-Сигурно вашата принцеса е била перфектна във всяко едно отношение.
Мелиса стоеше и гледаше пейзажа,но всичко това я натъжаваше.Напомняше и за дома,а с това и всякакви емоции.Искаше да остане и същевременно да излезе.Неискаше да остава сама със всичките тези животни.Неискаше да вижда всичките тези красиви неща.Искаше да живее сама и да е на място различно от вшко това.Беше я страх че ше прейкне с него и някой ден ще изчезне.Страхуваше се.Затова се концентрира и се обърна към момчето.
-Аз не съм за тук.Ще си ходя.Нямам работа на това място.

- точно тук тие мястото ако излезеш навън щте загинеш. Насе тревожи няма да си сама и ли нещо такова аз ще се връщам всяка вечер и тук също така трябва да има хора като нас.-Джъстин се огледа е добре добре ще направим ако потърсим пурво къщата

-Там е работата аз не съм като ас.По принцип ние трябва да сме врагове и на теб не трябва да ти пука за мен!Погледнато реално е така.А и другите като теб ще се справят по-добре.
Говореше без дори да помиси какво е казала.

- На тази планета няма врагове а и аз следвам путят на принцесата. Спорет нея ако няма воина няма разрушения. Малцина са тези като мен мо всички които я следват са тук такаче няма от какво да се притесняваш.
Тогава прет тях се появи момиче с дълга руса коса облечена като за официална среща.тя се затича към момчето с разплакани очи.
- Ти се прибра. Само ако знаеш колко се притесних за теб.
И двама те се прегърнаха.
- Съжалявам.

Мелиса стоеше и гледаше сцената.Това не го очакваше.Беше и малко странно и смешно.Неочакваше той да си има приятелка която да го търпи с този лош характер.Вдигна си едната вежда от почудата и им обърна гръб.Нямаше намерение да ги гледа какво правят.

Момичето пусна Джъстин и се обърна към момичето стояшо с груп кум нея.
- Боже каде са ми обноските здравей аз съм Макейла. Ти си?

-Мелиса.Приятно ми е аз шет вървя.
усмихна се им намигна.После им махна и се запъти към изхода.Излезе от къщата и се загледа.Ами сега накъде?

Джъстин излезе след нея.
- Какво има?

-Нищо.Михлех си че се разбрахме.