Сблъсъци

- Да не си мислеш нещо за мен и за Макейла?

-Виж това си е ваша работа и не влиза в моята работа.Пак вие какви сте междодругота-беше се събудило любопитството и.

- Просто приятели притесняваме се един за друг товае. - Той се наведе до лицето й. - Данеби да ревнуваш?

Цялата почервеня и се обърна на другата страна.
-АЗ!?!ХАХАха...Моляти се.От нея?За какво?
Беше се изнервила и незнаеше какво да прави.Сърцето и се разтоптя,а корема се сви.Никога досега небеше ревнувала.Нямаше да г направи и сега.
-Ако беше нещо по-особено...което...
Тя не си довърши мисълта,а продължи да върви

Джъстин се усмихна и тръгна след нея нямаше да я остави така

-Не ме следи.Ти си имаш работа пак и момичето те чака затова..къш...къш...
Махаше ръце към него сякаш гонеше кокошки.Все още беше цялата червена.

- Тя не чака мен такаче може да се успокоиш. И нямам намедение да те оставя така.

-Казах ти не ми дължиш обяснение.А нали си имаше работа затова отивай да си я вършиш.
Беше вече изнервена.Очите и се насълзиха и сълзите почнаха да капят.Самата нимфа незнаеше какво става но се чувстваше гадно:
-Остави ме намира!-изкрещя тя
Трахна да тича.Беше излезнала на улицата и пресичаше,аколите и бибиткаха.Беше отишла в парка и плачеше.Видя едно вековно даво и влезе в него.Можеше да се крие в сърцевината ми с дни и никoй да не разбере къде е.Тя се сливаше с него.Та нали беше горска нимфа.

Джъстин си сложи рака на челото.
- Това глупаво момиче щеме подлоди.
утиде до едно от дърветата и почука лекичко, не беше то почука на още няколко но нищо. Спря ае пред едно дърво ли чешеси че умира. Сложи раката сии затвори очи. След мик дуржото се раздвижи едвам забележимо, когато симахня раката и отвоти очи дурвото си бедобре, но листата му бяха пи зелени сякаш дурвото е станало по младо.

"Този идиот защо ме търси.Няма да успее и да ме намери.Скрила сам се добре.-мислесе си тя и гледаше в тъмнината,а сълзите и капеха.-Защо пача?Защо се разтроих?Тоа е нелепо."

Момчето продулжаваше да я търси почти бе стигнал до последното дърво когато нещо му привлече вниманието обърнасе и видя Макейла да се разхожда по улиците. От очите и капеха сълзи.

Мелиса си стоеше в дървото и слушаше какво става навън.Осети че момчето наближава,но се спира.Нещо му беше привлякло вниманието.

Джъстин се обърна и продължи да я търси.сложи рака на стъблото. Усмихна се леко.
- Намерих те.

Но как?Всъщност ако се павя че не см тук той ще си тръгне.
Намръщи се тя.Затова си затвори очите и се отпусна.Знаеше че номера ще подейства.

Той продължавашеда се усмихва.
- Хаиде Мелиса не ме караи да унищожавам дървота.

"Той няма да го направи.Не е чак такъв.Предполагам.А и защо мисли че съм тук?"
Беше започнала да се чуди дали да излезе или не.Страхуваше се за дървото,но и знаеше че на обществено място нямаше да покаже силите си.

- Е добре ако нещо стане с дървото не отговарям аз.
Тои сложи рака на дънера и зарвори очи започна да се конзентрира. Планит му беше да започне да убива дървото отвътре, Мака да знае че така може да нарани и нея.

"ИДИОТ!!Да не си мисли че ще изляз от там.Ако ще и аз да умра с дървото няма да стане на неговата."
Продължаваше да опорства.

Токнцентрирасе повече и започна да влива в дървото отрицателна енергия. Така то започна малко по малко да губи силите си външно не си личеше всв още но листата започваха да падат дори и зелени сякаш самото то плачеше и молеше за милост.

"И все пак говореше сероизно.Тъпанар!Е поне ще си подремна.Така няма да усещам нищо."
Нимфата изпадна в бесъзнание прикована за дървото.

Джъстин се ядоса за каква нимфа се мисли тя. дори нея е грижа за природата, а само за натаи. Можеби трябваше да използва друга тактика. Тогава си махна раката от дървото. Листата спряха да падат, но той не спря до тук. дори и не го интеринсуваше че има хора. Стисна рацете си в юмрук и от кокалчетата му се пояжиха дълги остриета. Колкото можа по бъзро разряза дървото и взе на реце момичето. Отведея на поляната в къщата и я устави да спи.

Нимфата спеше.Когато се събуди отново се оказа на поляната.Ядосана изръмжа и стана.Отиде до Джъстин и го одари.После защипа.
-Как можа да го направиш?Не те е ли грижа за хората които живеят на тази планета?!

- Това боли. Спри и безтова Макеила ми дръпна конско. Пък и не аз бях виновен ти ме принуди.

-Кретен!Отивайси при Микейла!Аз имам работа за вършене.Хм...
Сърдита тя отново го остави сам.Излезе навън и отново отиде в онзи парк.Там тя видя дървото.Седна до него и се разплака.Сълзите които паднаха върху пъна го съживиха.Дървото отново порасна както си беше преди.
-Съжалявам мило дръвче.Няма да се повтори.

- Мисли6ли?
Джъстин бе6е по петите й както винаги, нямаше да я устави сама в нея имаше нещо странно което го привличеше.