Кървави сълзи

-Добре.Само спри проклтата болка.И...Каква услуга?

Сил клекна на колене и сложи ръка върху раните.Синя светлина блесна и огря лицето му.
-Ще направиш ли..спомени с мен?

-Вече ти обещах,но сигурен ли си с избора си?По принцип никoй досега не е имал хубави спомени с мен и незнам дали...

-Ще ни снимам.Спомените ще се забравят ако не са снимани..отивам да намеря камера или нещо подобно..-каза Силвър и пое по един път,оставяйки Мей сама.

-Добре...Надявам се да не навлече проблеми.
Мей се изправи и с меча си направи стрелка към срутената къща.Искаше да отиде някъде където имаше подслон.Така и направи.Чрес влачене стигна мястото.При отварянето на вратата тя се изкърти и падна вдигайки много прахоляци.А вътре самата постройка небеше нищо особено.Имаше две легла.маса със два стола и един шкав с огледало.Нищо особено.

Сил се появи пред къщата,едва вървейки.Раната му не беше спряла да кърви,но беше намерил една камера по пътя..Той падна на колене,опашката му увисна на земята,ушите му клюмнаха.

Спрях далеч от момчето и литнах във въздуха за да не ме забележи лесно.Хвърлих копието си към него.То го наръга в ръката и се върна при мен.Хвърлих го още няколко пъти и то рани момчето в краката и ръцете.

-К-казах..ПРЕСТАНИ!-изкрещя Силвър Ями и разпери ръце.Някаква мощна сила започна да се образува,нещо което не е правил от доста време.Това щеше да парилизира момичето..ако уцели.Той замахна с ръка и тази мощ се запъти към нея със бързината на светлина.Момчето легна на земята,вече дишайки слабо.Нищо не се мърдаше.Ни крак,ни ръка,ни тези животински уши..Даже и опашката,която винаги мърдаше ли мърдаше,беше спряла..

Силата ме оцели и започнах да падам.Бях на огромно разстояние от земята и като паднах се ударих доста силно и се чу силно"туп" като паднах.

Силвър вдигна леко глава и с прималяли очи видя лежащото тяло на момичето.С ръка го вдигна във въздуха и го спусна на земята по-нежно от преди,нещо като реванширване ири извинение задето я парализира и тя падна на земята толкова грубо..

Гласа в главата отново започна да говори:
-Ти го нарани.Виждаш ли какво ще стане ако имаш приятели???Тогава не само ще ги нараниш но и ще ги убиеш Миса.Спри да се надяваш че някой ще те спаси и ще стане приятел.Просто спри!!!
-Не...надеждата умира последна-казах аз.После отворих очи.

Мей отиде при тях и започна да ги влачи към колибата за да ги излекува.Надяваше се да са добре.

Силвър губеше прекалено много кръв.Беше като инвалид.Ръцете,колената,стомаха му..не можеше да се движи от раните там..Очите му едва блещукажа,опашката му помръдваше от време на време само за да потрепери или да се намести на меко,иначи не се клатеше и движеше както преди...

-Сил да ти помгна с нещо?
Попита го докато му превързваше раните.Молейки се да оживее.
-Онова момиче ще се оправи.Всъщност какво става?

-Н-незнам..простена Силвър тихо и затвори очи.Чувстваше болка и това не му даваше да я спре с магия.Той се сви на кълбо(картинките са избрани и подбрани от братовчетка ми):

Отново изпаднах в транс.Станах и излязах от колибата.Няколко човека минаваха наблизо.Скоро се чуха писъци и земята стана кървава.
-Какво правя???-запитах се гледайки кървавата земя.
-Това което трябва.По-добре е да убиваш а не да спасяваш.Предай се най-сетне и разбери че никога няма да се промениш!!!-каза гласът в главата ми.
-Не...няма да се предам.-казах аз.Взех копието и ко забих в корема си.Щом го извадих раната много бавно започна да зараства.
-Не изпитвам дори и...болка.

-Какво прави това момиче!Да не е мазохист?!
Полуьокаят введнага скокка и започна да се опитва да и вземе оръжието.Но неможеше.Нейната опонентка бе много по силна.

Силвър реши да се присъедини към борбата.Той се изправи и с мъка излезе навън.Вдигна ръка и момичето и Мей сякаш нещо ги блъсна и те се отдалечиха една от друга рязко.Сил падна на колене,задъхан.
-ПРЕСТАНЕТЕ!

Погледнах момичето и казах:
-Остави ме...само наранявам хората около себе си.По-добре е да съм сама за да пострадам само аз.

Мей отново скокна,а гневът отново я преобразяваше в йокай
-Виж какво!И аз наранявам всичкинАй-вече брат си, но се опитвам да спра проклетото проклятие и да живея нормално!А ти сама вмимента нараняваш Сил!

Силвър мълчеше.Беше изумен от думите на Мей.Тя все пак беше права,но не знаеше че накрая ще се застъпи за него..

Опитах се да заплача но и този път сълзите замръзнаха.
-Виж ме!!!Аз съм истинско чудовище!!!Не мога да плача...да изпитвам любов или нещо друго освен омраза и безразличие...не мога да спра да убивам защото съм в транс когато го правя.-казах й аз

-Всъщност и аз се опитвам да намеря някой на които да вярвам и да го е грижа за мен!Преди време срещнах едни хора които ми го показаха и оттогава се опитвам и аз да намеря своето място! Съжалявам ако сам те спряла да проваиш два живото но само през тропа ми ще го направиш!
Мей вече се бе трансформирала и бе готова да се бие, макар все още да не бе оздравяла.

-ТОВА СТАВА ЗАЩОТО НЕ СЕ ОПЪЛЧВАШ СРЕЩУ ТОВА ЧУДОВИЩЕ!КОЙ ТИ КАЗА ЧЕ ВСИЧКО ЩЕ Е ЛЕСНО И ПРОСТО?!СТЕГНИ СЕ И СЪБЕРИ СИЛИ!-разкрещя се Силвър и отново го заболя стомаха.Той изстена тихо и се хвана за раната...

-ТИ си стой и си мълчи!Веднъж сам се опитала да си оправя един от проблемите и ти ми попречваш затова стой си там!
Извъртя глава момичето и се усмихна вежливо.А осле се обърна към ангела.