Кървави сълзи

Погледнах ги и ги попитах:
-Ще ми кажете ли какво е да обичаш???

-То не се казва..не се вижда,не се чува..то се чувства,макар че не съм го чувствал никога..-измънка Силвър тихо и погледна настрани.

-Нещо,което да защитаваш всячески от всичко и всеки.Да ти се обръща корема наопаки като го видиш и тямодобни все още го търся и се надявам да го открия ама ти...хммм...как да кажа...незнам как ще намериш такъв човек...не се обиждай..хехе...
Почеса се по главата със затворени очи докато говареше.
-Това е според мен така де...

-Разбира се че няма да намери такъв човек докато не спре да се лигави и разнежва и не започне да се бори срещу нещото в себе си!-извика Сил.

-Сил един отделен въпрос.Ако случайно умреш можели да взема опашката ти за спомен?
Изведнъж се зачуди полуйокая

Простенах:
-Сигурно никога няма да почувствам това което вие чувствате.-изведнъж се усетих че скоро отново ще се променя и бързо излетях надалеч.Нямаше хора затова убих няколко животни за да мога да се успокоя.
-Трябва да спра!!!-казах си но не успях затова отново се наръгах в корема.

-Подяволите!Накъде тръгна?Да няма да ни зарежеш???

-отново изпаднах в транс-казах й

-Опитай се да се пребориш!Неможе вечно да правиш така.Само аз го правя.
Ядоса се Мей.Необичаше хора,които имаха нейните навици.

Силвър игнорира предишния "отделен" въпрос на Мей и се втурна към тях.Кръвта му изтичаше,губеше много.Чудеше се кога ли ще умре,всъщност?Той вдигна ръка и вдигна във въздуха и Мей и крилатото момиче.
-ДОБРЕ!ПО-ДЯВОЛИТЕ,ПРЕСТАНЕТЕ!МЕЙ,МОЖЕШ ДАЖЕ СЕГА ДА МИ ВЗЕМЕШ ОПАШКАТА,ТО ПО ВСИЧКО СИ ЛИЧИ ЧЕ ДНЕС ЩЕ УМРА!ТИ,КРИЛАТОТО ЛАПЕ В ДЕПРЕСИЯ,Я ПРЕСТАНИ С ТИЯ ГЛУПОСТИ!НИТО НЕ СИ ПЪРВАТА,НИТО ПОСЛЕДНАТА С ТИЯ ПРОБЛЕМИ!СТЕГНИ СЕ,МАМКА МУ,ПРЕДИ ВСИЧКИ НА ТАЗИ ПЛАНЕТА ДА ИЗМРЕМ И ТО ЗАРАДИ ТЕБ!-изкрещя Сил и ги погледна разярено.Зениците му отново се бяха разширили прекалено много,ириса му както винаги обаче си беше лилав.Изведнъж зениците му станаха като игли и Силвър се строполи на земята.Затвори очи и изгуби съзнание.Крайно време беше да стане това,от кога вече губеше кръв!?Обаче..въпреки всичко,въпреки че беше изгубил съзнание,той бавно спусна ръката си,пускайки крилатото момиче и Мей нежно на земята за да не се наранят...

Погледнах ги и казах:
-Той няма да умре...още не.Аз съм ангел на мрака и знам кога смъртните като него ще умрът.-след това използвах силите си и го накарах да отвори очи и да стане.След това се усмихнах леко злобно защото не можех по друг начин.Доближих се до момчето и му прошепнах толкова тихо че само той да ме чуе:
-Ти си този който търсех,който може да ме спаси.

Силвър леко примигна,неразбиращо.Отново започна да гъделичка бедрата на момичето с опашката си,а ушите му потрепваха когато чуеха друг шум.
-Моля..?!

Погледнах го право в очите и му прошепнах:
-Ти можеш да стопиш леда в сърцето ми.

Сил се отдалечи и се стисна за гърдите,гледайки предпазливо момичето.
-Какво значи това!?Няма да ме използвате както преди!

Отметнах косата си назад и казах:
-Просто казвам че само и единствено ти можеш да ме спасиш.Ти си избери дали ще го направиш.

-ДА НЕ СЪМ КАТО ТЕБЕ САМО ДА ПОДМИНАВАМ ХОРАТА ИЛИ ДА ГИ УБИВАМ?!РАЗБИРА СЕ ЧЕ ЩЕ ПОМОГНА,МЕЙ СЪЩО!-извика Силвър и погледна към Мей,след което веднага се обърна отново към момичето.

Извъртях очи отегчено и казах:
-Само ти можеш да ми помогнеш!!!

Силвър отново се ядоса.Той стисна юмруци и потече кръв от тях.Най-много мразеше когато само той беше..Само за него трябваше да бъдатк трудните неща.Само той трябваше да бъде уж "избрания",все той това,все той онова..
-Не е вярно..ще ме използваш..както всички други..ЗАТОВА СЪМ САМО АЗ,НАЛИ?!-изкрещя Силвър и затича към едно далечно дърво.Качи се на най-високия клон,който пък беше скрит от други и седна на него.Опашката му увисна надолу и се виждаше,но нищо друго.

Въздъхнах и му извиках:
-ЩОМ НЕ ИСКАШ ДА РАЗБЕРЕШ ЧЕ САМО ТИ МОЖЕШ ДА МИ ПОМОГНЕШ ЗНАЧИ НЕ СИ ГОТОВ!!!-след това литнах и се отправих надалеч.

-Може би си права..може би наистина не съм готов..-простена Силвър тихо и погледна настрани.

-Щеш нещеш и аз се включвам в купона.
Мей отдиде до Силвар и го повдигна на гърбаси.смяташе да го носи.
-Пак и щом няма да умираш поне ще си играя с опашката ти докато е на теб.А ти да не си мислиш че само един може да ти е приятел?Поогледай се наоколо.Всички на тази земя са дружелюбни...освен теб.Затова Сил имаме мисия "приятел в беда".

Силвър погледна леко замаяно Мей.Опашката му започна да гъделичка ръката й леко и несъзнателно.Ушите му клюмнаха леко.
-Аз не бях така..но никой не ме иска защото съм такъв..бедствие на природата,казват че е лошо да имаш животински части в човешко тяло..може би са прави..накрая започнаха да ме използват за да се доберат до златото,направиха ме на шут..и скоро се примирих и избягах..

-Всички споделяме някаква садма.Моят полубрат уби майкаси за да ме спаси и сега го търся,но имам и доста свободно време.Намерих една негова снимка вътре и тя ще ми е утеха а сега трябва да се справим с това момиче.Да ти кажа и аз съм нечистокръвна и затова ме игнолират но...-тя се усмихна-Трябва да посрещаме трудностите.

Силвър погледна леко изумено Мей и пъхна опашката си в ръката й.
-Добре..

-Да тръгваме да търсим момичето.Изпълнена сам с енергия и...
Тя започна да тича.скачайки отвреме навреме:
-Ихуууууу...Хахаха...За първи път се забавлявам така!Всъщност къде ще я търсим?