Кървави сълзи

-Не съм сигурен..-измънка Сил и застана пред слънцето.Наостри уши и затвори очи.
-Опитвам се да я усетя..Мей,хвани опашката ми.Блъска се в краката ми.

-Нямаш никакви григи!
Момичето я хвана и започна да я гали.Опашката все още беше пухкава както винаги.Изведнъж тя я стисна малко по силно от нормално докато се бе унесла.
-Упс...

Силвър се обърна,гледайки леко изумено Мей.Опашката му,макар че в ръката на момичето,започна да се дърпа и да бушува,удряйки се нежно в дрехите на Мей.После Силвър отново се обърна и погледна към хоризонта,опашката му отново започна само леко да трепти,по-спокойно.

Мей вече и писваше да стои и да бездейства.Раните и започваха да заздравяват лека полека и затова отново започваше да става по-игрива.Заедно с опашката на Сил тя отде до него и въздъхна тежко.Имаше чувството че това ще продължи дълго.

Изведнъж Силвър потръпна и си взе опашката от ръката на Мей.
-Чух ги.Чух..онова момиче и някакво друго..някакво старинно място,доста дълго и огромно..като кула..

-Добре.Качвай се на гърба ми и да тръгваме.Ай това с опашката беше доста грубо.

-Говори за себе си.-отвърна й Силвър и се качи на Мей.Животинските му уши от време на време трепваха.
-Значи..натам,към Мраморната кула.-добави той и удари Мей отзад със опашката си.

-Оки...
Засмя се тя и тръгна натам.Очакваше големи приклъчения.