Навътре в пещерата

Силвър обаче си вървеше спокойно и оглеждаше.Знаеше че ако се ядосва,пулсът и дишането му ще се ускори и тогава кислорода ще свърши и ще умрат.Той продължи да си крачи,оглеждайки всичко с интерес.Изведнъж нещо му проблесна и той се приближи до едно дърво.В него имаше някакви мъниста..диаманти.
-Хей,Мей..виж това..

-Каквото и да е това не ме интересува.искам да си изпълня мисията и да си живея страхотно!
Тя отиде до него и заогледа кристалите.Бяха красиви и изкуствени като всичко наокола.Ако живееше нормално сигурно щеше да е шастлива,но в този вариант...Сигурно бяха на някого.

Силвър докосна единия кристал.Той започна да блести.Бързо си махна ръката от там и докосна друг кристал.Предишния кристал който беше докоснал изгасна,а този който докосва сега свети.Явно при допир,кристалите светят в зависимост от цвета в който са..Например,червения кристал свети в червено,синия в синьо и т.н..
-Уоу..може би е..нещо като..код?Трябва да докоснеш кристалите в зависимост от цвета им и подред да са..и след това сигурно ще се измъкнем оттук.Има..зелено,синьо,жълто,сиво,черно,червено и бяло..според теб какво значат?

-Незнам.Знам само че тук никога небих искала да живея.А кристалите...те...можеби са като дъгата.Какви ги бръщолевя?
Мей седна на земята и втренчи поглед над едно изкуствено листо.Приличаше толкова мн на истинско,че някой можеше да се обърка ако незнаеше какво е живо и изкуствено.Чудеше ли се,кой би живял на такова място.Кой би създал такъв свят?И за какво му е?Дали Ник бе тук?Ами ако са на прав път,а сега щяха да провалят всичко като излязат?Тя се обърна към Сил и го загледа.

Силвър въртеше опашка заинтригуван.Гледаше кристалите..Изведнъж вдигна опашка рязко нагоре,чак стигна до кръста.
-СЕТИХ СЕ!-извика той и се обърна към Мей със зеници тънки като игли.

-Е?Какво измисли?
Погледна го тя скептични и със задрашки.

-Мей,това са елементите!!Зелено за земята,синьо за водата,жълто за светлината,сиво за неутралността,черно за зло,червено за огъня и бяло за добро!Сега остава само да ги подредим последователно..и готово.-отвърна той и се усмихна.Опашката му се мяткаше като луда наляво-надясно.

-Еми добре.но...Както и да е.
Тя отиде при него и заогледа кристалите.Но естествено във всичко спокойни имаше нещо или някой дето да развали всичко.
-ААА...Не пипайте.-беше се обадил момчешки gas отнякъде.Момчето бе високо около 1.90м.Имаше тъмно синя коса и червени очи.Чертите му бяха изострени,а мускулите оформени.

Силвър се обърна рязко към момчето.Опашката му започна отново плавно и дразнещо да се мятка наляво надясно.
-Добре..кой по-дяволите си ти че да казваш какво да правим и какво не?

-Аз съм пазителя на тези кристали.Стана вече цял месец.Затова нямам намерение да те пусна да минеш.
Засмя се той дразнещо.Кръжеше наляво и надясно гледайки ту момчето ту момичето.
-Казвам се Таилар.А вие?

-Хех,и очаквах да ти кажа името си?От какъв зор?-попита Силвър раздразнено и погледна настрани.
-Надявам се Мей да не си каже името..кой знае какво може тоя лунатик..-помисли си Сил и изсумтя.

-Ти току що ми го каза.-усмихна се изкуствено Мей.
-Така така.Позволявам ви тихо и кротко да си махнете ръцете от кристалите и да се отдалечите от тях.-проговори им той.

-НЯМА.-отвърна инато Силвър и сложи друга ръка на един друг кристал,сега два кристала светиха едновременно.

-Ти си много глупаво момче.А си мислех че само момичето си навлича проблеми.
С бърза скорост той отде до Сил и го удари.А после хвърли нещо по Мей,което я упои и приспа.

-МЕЙ!-извика Сил но видя че така и така Мей не се събуди.Той се нахвърли върху Тайлър,притискайки го до земята.
-КАКВО Й НАПРАВИ?!КАЗВАЙ!

-Защо да ти казвам?И ти не си каза името.И не се мисли за толкова силен.
В следващия момент сил литна във въздуха и се приземи грубо на пода.

Силвър се изправи и се засили към Тайлър.Отново се нахвърли върху него.
-ХУБАВО!СИЛВЪР ЯМИ!СЕГА МИ КАЖИ КАКВО НАПРАВИ С МЕЙ!

-Приспах я.
Таилар отново изхвърли Сил.Този път много по грубо.Мразеше,когато някой му досаждаше.
-И за да ви пусна искам да се бия с момичето.Как и беше името?А,да Мей.-отново се засмя.

-САМО ПРЕЗ ТРУПА МИ!ТИ ПЪК КОЙ ПО-ДЯВОЛИТЕ СИ ЧЕ ДА КАЗВАШ КАКВО ТРЯБВА И КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА?!ИЛИ ИЗОБЩО,КАКЪВ СИ ДА СЕ БИЕШ С МЕЙ?!Я ДОЛУ ЛАПИТЕ ПРЕДИ ДА СЪМ ТИ ГИ НАПЪХАЛ ОТЗАД!-разкрещя се Сил,не обръщаше внимание на породената болка.Беше от хората които са си спокойни,но ако се ядосат стават доста неприятни...

-Аз съм човека,който държи живота ви.а защо искам да се бия с момичето?Много просто тя е наполовина човек.Искам да измеря силите и и да разбера заслужавали да живее или не.
Момчето стрелна с поглед Сил и отиде до Мей:
-Надявам се да разбираш че е и доста хубава.Това също и навлича проблеми,но силата и е друго нещо.

Силвър се намръщи и се изправи.
-Е И?И аз съм наполовина човек,защо не си премериш силите с МЕН?!-попита той раздразнено.Не разбираше и дума от всичките простотии които бълва тоя човек...

-Никога няма да разбереш.Израстнал сам сред йокаи и никога несам виждал наполовина такъв.Интересно ми е.А и защо толкова я защитаваш?Та тя е само една голяма беля.Не става за нищо друго.

-ВЪРНИ СИ ДУМИТЕ НАЗАД!МЕЙ Е МОЯ ПРИЯТЕЛКА И АЗ ЩЕ Я ЗАЩИТАВАМ И ОЩЕ КАК!ЗАЩОТО ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА!-развика се Силвър на момчето.

-Приятели.Хмммм...За какво ти са?Трябва и тях да пазиш.Сега това е един пример.Но ако момичето успее да ме победи ви пускам.Затова тя скоро ще се събуди,а ти ще гледаш.
Таилар хвърли една димка до Сил и затича бързо.Когато вече всичко беше свършило,Сил стоеше в клетка откоято нямаше измъкване.Същевременно Мей се събуждаше.Тя помръдна леко пръстите на ръката си и се изправи бавно.Все още беше сънена.Разтарка си очите и се заогледа.Нещо не беше наред.

Това беше гадно.Силвър блъскаше и риташе в клетката,беше хванал едната решетка с опашката ,със всички средства се опитваше да излезе.
-МЕЙ!!МЕЙ БЯГАЙ!!-извика й той,блъскайки и клатейки решетката.