Навътре в пещерата

-Мммкакво?Защо кращиш?Какво става.Тя все още беше сънена.
Тогава бе и най-уязвима.Рефлексите и бяха забавени,чувстваше се неурентирана и много нервна.Тя се заогледа.Сил бе в клетка,а другото момче седеше и чакаше нещо.Мей се изправи и го погледна.
-Какво става?
-Готова ли си?-попита я той
-За какво?
-Ще се бием.
-Ама аз сега се събудих!Имаш ли малко акъл в главата?
Той я нападна бързо,а момичето с трудност отблъсна атаките.

Силвър започна по-усилено да се бори в клетката,но не ставаше.Той застана по средата и направи няколко знака с ръзете си.Чу се някакво фучене и после ярка синя светлина,но след като свърши всичко си беше както преди.
-МАМКА МУ!-изръмжа Силвър ядосано и продължи да повтаря заклинанието,макар че сигурно когато това свърши,ще е доста изтощен.

-Е щом искас ще се бием.
Двамата започнаха да се бият.Вече имаха рани,а дрехите им бяха почти разкъсани от ударите на места.Противниците се бяха втренчили един в друг.Никoй от тях двамата нямаше намерение да се откаже.Таилар се смееше гадно,а Мей се бе изморила.Двамата все повече и повече се втренчваха един в друг.Таилар се извика и нападна, но прескочи Мей.Тя се обърна рязко и това и докара още една рана.Беше се чуло пръщенето на ребрата и също и ударите които бе нанесал в корема и.Тя падна в бесъзнание.С това боя приключи.
-И талапата отново вика за най-големия сладур на всички времена...ТАИЛАР!!!!!!

Силвър се ядоса и направи други знаци.
-ЩЕ СИ ПЛАТИШ!-извика той,мяткайки бясно опашка.Накрая блесна светлина и той изчезна.Клетката беше празна.Силвър се появи зад Тайлър,вече изтощен от заклинанията но все още не се предаваше.Той го ритна и двамата се строполиха на земята,биейки се.

-Неразбираш ли че няма смисъл!Аз съм по-силен и по-умен.Въпрос на време е да те победя.-а и приятелката ти не е особено добре.Макар вмомента да се опитва да стане.Прилича ми на един човек от преди една седмица беше упорит като нея,но...Тя е по-слаба,а и боя ми не е приключил все още щом се мърда.
Говореше той докато двете момчета се боричкаха.

-ТИ НЕНОРМАЛЕН ЛИ СИ?!ДА НЕ ИСКАШ ДА Я УБИЕШ?!-разкрещя се Силвър и хвана Тайлър за връта.Ръката му блесна.
-Кай-жотсу!-извика той и ръката му изведнъж пламна.Тя започна да гори кожата на Тайлър,макар че Силвър започваше леко да се клати насам-натам.

Тилар го изблъска настрани и после хвърли по него едни неща.Приличаха на игли.
-Разбирасе че не.Искам да изпробвам на колко е способна тя.Колко е силна волята и.

Силвър замахна с ръка и иглите се върнаха по Тайлър.
-Воля ли?Какво общо има тази битка с волята?-попита Сил объркано,силите му намаляваха и нямаше намерение да крещи..

-Ами да кажем че един като нея...да кажем недостойна да живее трябва да се научи да се бие и тям подобни.Пак и трябва да се отбранява от такива като мен.Които изненадват противника си.А ти защо си навличаш главоболия с такова като нея.Не си заслужава.Не и остава още много живот.Все някой ще я убие ако не аз то някой друг.
В следващия момент Мей се изправи.Държеше се за ребрата и се лъкатушеше.
-Не сме си довършили битката господин перфектен.Ще те победя.Сил махни се.Ще пречиш.

-Ще преча?!Що за..-изведнъж Силвър се парализира и падна на колене.Той затвори очи и падна на земята,легнал.Изгуби съзнание защото използва прекалено много от силата си а не беше го правил често...

-Сил?!-изписка Мей.
Тя тръгна към него но беше спряна.Таилар я бе хванал за ръката.Усмихваше се учерователно и я погледна с драския си поглед:
-Започва ли купона?
-За теб винаги.
Двамата се спогледаха.Момичето тръгна да удря противника си,но той само се отмести леко настрани и отбегна удара.Усмихна се и се обърна.Мей се подпря на колена и се замисли.Нямаше никакъв шанс срещу него.Разликата в силите им беше голяма.Сега бе ред на момчето.Той се затича към момичето и подскочи отново.С единия крак я ритна в корема.Тогава момичето полетя назад плюейки кръв.Падна на земята и присви очи.Тайкато неможеше да победи реши да се бие до смърт.Изправи се със сетни сили и избърса кръвта.Дишането и бе затруднено.Изведнъж пед нея всичко претамня и тя припадна.Таилат видя това.Той я взе на ръце и я сложи на една клетка,а после Силвар в друга.Очакваше да се събудят.

Силвър се събуди пръв.Той се опита да се изправи но беше парализиран,само можеше да движи главата си.Отвори леко очи и се огледа.Мей беше в една клетка до неговата.Той я погледна изумен,не е успял да я защити..

-Провалих се,отново.Май наистина за нищо не ставам.
Говореше насън момичето.Цялата бе в рани,но бе жива.В главата и все се появяваха лоши спомени от миналото и.

Силвър се ядоса и се опита да се изправи но не можа.Имаше един стар ритуал за лечение на сериозни рани,но в неговото състояние едва ли щеше да е сполучливо..освен ако имаше воля,но тогава сигурно щеше да бъде до такава степен "изцеден" че щеше веднага да заспи и щеше да спи за около няколко дни,ако не и седмици..Той обаче реши да й помогне.Протегна се през решетките и хвана ръката на Мей.
-Тъй както сърцето тупти бързо,така раните й да се лекуват.-промълви той тихо.Ръката му блесна в жълта светлина и енергия мина през тялото на Мей.Силвър обаче усещаше че му се доспива,едва стискаше Мей с ръка,единственото което го държеше сега е волята...

Момичето започваше да се събужда.Когато и това стана ти видя Сил да лежи в бесъзнание.Какво ли се бе случило докато тя бе спала?Поогледа се и видя че се намират в клетки.Пусна ръката на момчето и го загледа:
-Сил?Буден ли си?Сил?
Той не и отговаряше.Спеше дълбоко и непробудно.Мей хвана с ръце решетките и загледа наоколо.Таилар го нямаше.Беше сама със приятеля си.Трябваше да намери изход от тази ситуация.Реши да използва оръжието си но него го нямаше.Този път късмета небеше на тяхна страна.
-Мразя да става така!-изкрещя тя удряъки по решетките.
После седна на колене и се загледа наоколо.Всахшност имаше изход да се измъкнат.Просто трябваше да намери вратата на клетката,но тя бе толкова малка че щеше да и отнеме много време докато търсеше.

Силвър спеше непробудно,изморен.От време на време ръцете му светваха в синя светлина но спираха почти веднага.Силвър изведнъж започна да бълнува:
-Мей..ки..-са..-ни..-май..-ли..-то..-ре..-измънка той тихо,спейки.Ако мей пробваше това заклинание (без името Мей) щеше да се освободи,но иначе трябваше да е много концентрирана...

-Подяволите.Сигурно това трябва да го произнеса правилно.А аз каквато сам си тапичка сигурно ще объркам нещо.Или няма пак да успея да се концентрирам.
Въздъхна дълбоко и затвори очи.Няколко пъти произнесе наум тези думи,но нищо не се получаваше.Пробва и на глес.
-ки..-са..-ни..-май..-ли..-то..-ре..
Но пак никаква полза.След 16-тия път тя успя.Веднага отиде до килията на Сил и я повтори .Този път отрас стана.Мей го сложи на гърба си и тръгнаха нанякъде.След дълго вървене излязаха от слакъта.Сега бяха в пустинята.В необятните морета от пясък.Слънцето печеше ярко,а пясъка бе горещ.

Силвър й тежеше,но започваше да се възстановява.Опашката му помръдваше от време на време,момчето започваше да издава странни звуци сякаш стене и пъшка.Той отвори очи замаян.Усети че Мей го носи на гърба си.
-М-мей..

Момичето не му отговори.Тя продължаваше да върви без посока и път.Търсеше начин да избяга от това място.Нямаха никакви провизии за да се застоят на едно място.Затова беше притеснена и можеби малко нервна.

-Дърво..с ябълки..на 50..метра от..тук..-простена Сил тихо,усещаше прясната миризма на ябълки и така определяше местоположението им..

-Надявам се да си прав.-промълви едва чуто момичето.
Веднага се завтече натам с малки надежди че са спасени.Когато пристигнаха наистина се оказа прав.Това бе малък оазис насред пустошта.Гледката бе красива макар да беше малка.Момичето остави Сил под дървото и се покатери да скъса една ябълка.Всичко това и изглеждаше толкова красиво за да е истина.За първи път оттолкова време Мей се усмихна.Слезе от дървото със две ябълки и едната я подаде на Сил.Незнаеше дали да го храни или той сам можеше.

Силвър се опита да вдигне ръка на вместо това затвори очи наполовина и започна бавно да се накланя наляво,както си беше седнал и облегнат на дървото с гръб.Скоро щеше да падне,но това не му правеше впечатление след като е замаян.

-Е,добре аз ще те нахраня..
Мей отново го настани облегнат на дървото и започна да му дава залъци ябълка.Надяваше се скоро да се оправи и да тръгват от това място.Седна до него и азкара снимката на Ник.Гледаше я алго време,а очите и се напълниха със сълзи.Вече и бе писнало да броди навсякъде и да си въвлича проблеми на нея и на другите около нея.Изведнъж отдалечината се зададе една фигура.Беше много красива,но Мей неразбра на кого е.Знаеше само че идва към тях.Когато се загледа по внимателно видя че това е таилар.Но този път той не идваше да се бият,а идваше за компания.

Силвър когато видя Тайлър обаче,рязко се изправи и вдигна ръка към него.Една синя но слаба светлина се оформяше.Изведнъж обаче Сил изгуби равновесие и отново щеше да падне..

Мей го хвана и се загледа в новопристигналия.
-Какво искаш?Не ти ли стига това което ни причини или търсиш и още?
-Ами реших да пътувам с вас.
-Какво?Защо ти е?
-Аз знам къде можеш да намериш Ник и да помогна на това момче.
-Ми помогни му.Не стой така.