Навътре в пещерата

-НЕ ИСКАМ ПОМОЩ ОТ..-Сил изгуби равновесие и се хвана за Мей.Гледаше Тайлър обаче накръв..

-Спокойно.Няма да те обия.Вече ще пътувам с вас.И вмомента трябва да си почиваш.Много енергия си използвал.
Таилар хвана Сил и го сложи под дарото.Седна до него и запали цигара.Загледа се в Мей и се замисли.Тя наистина малко приличаше на Нок.Веждите им бяха почти еднакви,но за сметка на това характерите им съвършенно разлчни.Ник беше винаги съобразителен,а тя само глупости вършеше.Всъщност първата му мисия бе да я обие,но после се бе запознал с брат и и затова си бе променил решението.Всъщност започваше да я харесва, но все пак му се виждаше голям проблем.Таилар погледна отново Сил и се зачуи.Как бе изтърпял момиче като нея толкова дълго време.Сигурно да живееш с нея и една седмица си бе живо изпитание.Цигарата му изгоря и той хвърли фаса.Изкара от дйова си една игла и я загледа.Тази игла беше едно от решенията:
-Силвар,тази игла може да ти възвърне силите.Искаш ли да я използваш?

-И роза да беше,от теб нищо не искам.-изръмжа Сил и погледна към Тайлър със ядосан поглед.От къде на къде щеше да се лекува с игла?!Това си беше работа на организма му,сам щеше да се възстанови.

Таилар не започна да спори,даже му стана смешно.Част от него знаеше че така щеше да стане и все пак...
-Следмалкo трябва да тръгваме.Ник пътува към някакво място.И като го срещнем се пригответе за битка.Той неговата компания незнаят че работят за злодеи.

Силвър въздъхна.Как по дяволите щеше да се бие!?Много смешно,наистина..
-Тъпа работа..-измънка той недоволно и се облегна на дървото,опашката му бавно и дразнещо започна да се мятка наляво-надясно.

-Опитах се да ти помогна,но ти отказа.Няма да ти лазя на колене разбира се.
Мей ги гледаше и двамата.По нейна логика двамата не се разбираха въобще.
-Момчета ние сме отбор!Трябва да се грижим един за друг-говореше тя стиснала ръката си в юмрук и вдигнала нагоре брадичка.-Трябва да се подкрепяме в трудни моменти!Затоваче...пффффф,нататък го забравих.Но в общи линии защо не се помирите?Нали сме приятели.Затова че прегърнете се в братска прегръдка.
Тя се завъртя и ги прегърна и двамата много силно.

-МОЛЯ?!ИСКАШ ДА СЕ ПРЕГЪРНА С НЕЩОТО КОЕТО ЕДВА НЕ ТЕ УБИ!?СЪЖАЛЯВАМ,НО ТОВА ЩЕ СТАНЕ ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН!-извика Силвър и скръсти ръце,намусен.

-Сигурно е подобре отколкото без да е и без криф макарон.Ама той е много мил и хубав.Какво ще ви стане да сте малко по мили един към друг.Нали все пак ще пътуваме заедно.

-Кой е мил и хубав?Тайлър ли?Ако е за него,тогава така ще се изсмея..това е..невъзможно!-каза Силвър и погледна отвратено към Тайлър.

-Ами хмм...както и да е...а,таковата...имали значение?
Тя се изчерви и им обърна гръб.Мразеше когато я хващаха в такива ситуации.Чувстваше се неудобно.Оазиса бе малък а тя искаше да се скрие в миша дупка.

-Хех,има ми.Според теб кой е по-готин?-попита Тайлър и погледна към Мей.Говореше със тон сякаш иска да покаже че е очевидно че е ТОЙ.Да бе,през КРИВ МАКАРО!!

-Ами...таковата....аз...Защо не ме оставите наспокойствие?Това сега няма значение.Така че Сил да си почива пак Таилар...да прави каквото си поиска.Така че оставете ме на спокойствие.
Лицето и ставаше все по-червено и по-червено.

Силвър въздъхна.Той се изплезе на Тайлър и мина покрай Мей.Седна до едно дърво и отново въздъхна.
-Значи е Тайлър а?

-НЕ СЪМ КАЗАЛА НИЩО! НЕ МИ ПРЕИНАЧАВАЙ ДУМИТЕ!
Вече напълно небеше на себе си от срам.На няколко пъти се спъна в краката си докато тропаше,а след това се покачи на дървото.Запуши с ръце ушите си и стисна очи.

Силвър се изуми.
-Емм..окей.-отвърна той тихо и се облегна на дървото.Спеше му се.Той затвори очи и заспа,опашката му потрепваше от време на време..

Мей започваше да се успокоява.Вече не бе така нервна коремът и започваше да къркори,а коато си махна ръцете падна от дървот:
-Защо всеки път като се кача на дърво каквото и да е то падам?
-Кой знае можеби с дърветата не сте на една вълна-отвърна Таилар.

-Още една дума и ще ти сритам задника.-изръмжа Силвър към Тайлар и го стрелна ядосано,макар че първоначално спеше..Той се обърна към Мей.
-Кървиш.

-Така ли?Аз неусещам нищо.Можеби къркоренето на корема ми заглушава болката

-Хех,мн смешно.-отвърна й Силвър и взе ръката й.Показа кръвта която се стичаше от една рана.
-Тук.Отвратителна е,но ако искаш ще я оближа..макар че е отвратителна..

-Защо ще правист такова нещо като те е гнус?
Мей седеше и гледаше като идиот.Раната наистина не беше хубава,дори малко страшна.

-Хех,по-добре да я оближа и да спре да тече кръв отколкото да я превържеш и да продължи.А и защо си против?Нито съм човек,нито животно.Не е толкова гнусно..а и си била близана от животни и преди нали?Просто няма как да не си..

-Там е работата не съм.Ако беше щях да реагирам по друг начин.По принцип всички се опитват да ме наранят.Ти и той и Ник са единствените хора които сте ми помагали.И,аз...както и да е

-Искаш ли или не,преди да съм припаднал?-попита Силвър по-нетърпеливо,кръвта вонеше на отвратително..

-Ми ткаде да знам.Аз ако знаех щях да ти кажа.Така ти реши!Ако искаш давай аколине ще се оправя.

-ТИ кажи.Не на мен ще ми ближат кръвта.-измънка Силвър и погледна настрани.
-Е?