Когато се срещнем...

- Да, притеснявате ме. - кимна, после сложи ръка на лицето й, просто за да се фокусира върху него. - Вървете да се стоплите.

- Аз...извинявам се. - каза тя и докосна с тънките си пръсти дланта му. След това се усмихна радостно и го дръпна рязко, притискайки тялото му към своето. Ухаа, беше силен! - Хайде да играем на една игра! Загубилия ще трябва да кочи гол в езелото.

- За бога, недейте... - почти стреснат звучеше, просто защото вече я бе накарал за втори път да се отдръпне... в друга посока. - Вие... ме привличате. Не мога да докосвам принцеси, знаете го.

- Не съм принцеса! - веднага каза и се засмя - И вие ме привличате! - каза, без да схваща смисъла на думите му...и другия, че това вероятно го възбужда

- Не... - не беше от най-нормалните ездачи, които да успяват да не реагират на тези думи. Съзнаваше, че тя не схващаше смисъла, а това беше проблемно, още повече, че се намираше точно тук и точно, когато беше дошъл с желанието някой да успокои гнева му. - Просто не разбирате.

- Така ли? - объркано попита, а страните й поруменяха, макар това да направи лицето й още по красиво. - Съжалявам за объркването. - усмихна се отново и пак го прегърна, притискайки се несъзнателно към него. - Вие имате големи мускули! Браво! Аз мога да се бия със сабя, но нямам такива... А плосък корем.

Нищо не каза. За бога, много добре усещаше как е устроено тялото й. Даже прекалено добре. Хубаво поне, че можеше да скрие възбудата, когато си пожелаеше...
- Сабята е особено елегантно оръжие.

- а и аз го харессвам. - кимна момичето и се усмихна радостно - Искам някой път да се бием заедно, какво ще кажеш? Не съм все още много добра, но не е като да не съм потренирала... - Вдигна ризкаата и показа леките мускулчета, които скоро щяха да се оформят на иначе плоския й корем, а част от едната й гърда се видя, но тя не го знаеше. - М, виждаш ли!

Видя, но бързо реши да гледа другаде. Някой беше решил не само днес да бъде ядосан, но и да го измъчва след това... веднъж искаше да е честен, егати изпитанието.
- Аз не съм толкова добър. Копиеносец съм... по-дългите оръжия са моя страст.

Усмихна се радостно и спусна блуузката си.
- Ако няма да те затрудни....може ли да ми покажеш някой път... - попита тя. - Искаш ли сега да танцуваме? - пусна някакъв стар касетофон, да де, той се водепе нов, но беше прашен и огромен. Имаше хубава музика... Тя го дръпна към нея и се завъртя под ръката му - Хайдее.

- На това по бих бил съгласен... - да, нямаше да се допират толкова... и щеше да мине по-бързо... слава богу, после можеше да го пусне... после можеше да отиде да си охлади под мивката главата и всичко щеше да е наред.

Усмихна се весело, а след това продължи да танцува. Тялото й с е огъваше, а с тези дрехи...прозрачни дрехи беше доста интересна гледка. Разтвори устни и въздъхна, на този добър човек какво му ставаше?

Танцът беше част от него, защото беше войник... и тренировките му включваха танца, за да може да се движи по-добре в боя. По едно време си открадна една целувка само колкото да се успокои някак.

Тя несъзнателно заълбочи целувката и я направи доста страстна...Ръцетей се спуснаха по гърба му е спряха на кръста, а тя в стремежа се да се отръпне леко потърка члена му с коляно. Имаше дълги крака... (171м)

Той се отдръпна почти веднага, после поклати глава.
- Не се ли измори вече? Мога да поръчам нещо за ядене.

Тя примигна объркано.
- К АКВО НАПРАВИХ....и не, не съм изморена.

- Което е странно. Но няма значение - вече се беше отказал да се опита да обяснява. Но рано или късно щеше да стигне до заключение за себе си, това момиче, така че нямаше особено значение, наистина.

Тя седна на леглото и кръстоса крака, поглеждайки надолу. Май той не я харесваше като човек, а само ан външен вид. Облиза долната си устна и замислено погали с показалец горната. Да, малко й беше скучно, той странеше от нея...

О, най-накрая успя да я... обиди или по-точно накара да се отдръпне достатъчно далеч. Направо да не се опитваше да се меси в такива неща повече... Отново успя да си намери място на перваза да подиша. На него щеше да му е гадно... и следващият път щяха да го изгонят още на входа, защото другите долу щяха да са му ядосани

Той трябваше...тя... момичетата... ококори се в земята, щом разбра и защо са всички тези аромати, свещи и т.н. Преглътна тежко и го погледна. Той щеше да я псаси, нали?Тя можеше да му го даде, това...да...може би... Изправи се и отиде при него. Седна в скута му и го прегърна, притискайки се надолу, така че да я усети плътно до себе си и една на милиметри от мястото, за което всеки мъж копнееше.

Прие прегръдката само, защото днес така или иначе щеше да избере някоя девойка, която също като него нямаше да има настроение, та да се успокояваха заедно...
- Трябваше да поръчам една бутилка като за девойка като вас

- Няма нужда. - впи устни в неговите и заплете езика си с неговия. Ръцете й зашариха по гърдите му и стигнаха откопчалката на панталона, а бедрата й се стегнаха щом усети възбудата му.

Но тя сама нарушаваше... Той й беше обещал да не я закача, защо тя се интересуваше дали на него му е добре. Тъкмо, когато си беше мислил, че ще има време да остави възбудата настрана. Знаеше, че иска тези целувки, защото тялото му ги искаше, но... не можеше...

Хвана ръката му, поглеждайки го в очите, а след това я постави внимателно на рамото си. След това я плъзна надолу спирайки я на гърдата си. Затвори очите си и прехапа устните си.

Не можеше да се справи с "проблема" си, когато го съблазняваха. Просто не можеше да прецени дали тя не го прави само по задължение или необходимост, или както там се изразяваха. Не, можеше да прецени. Просто притисна по-силно ръката си