Когато се срещнем...

- Харесва ми. Ти няма ли да дойдеш с нас на топло? - попита спокойно тя.



- О! -тя се усмихна радостно - Благодаря! - гушна го, а след това изтича до Джи.

- Идвам разбира се... О, и ако не се справяш все още с замъка, мога да ти помогна после и с намирането на стаята. Освен ако феята не дойде да те намери.

Той само остана да погледа как онзи прибра писмото при останалите в чантата, после с няколко бързи движения се качи на гърба на дракона и го потупа с готовност, хванал се за юздата. Да, обикновено драконите никога нямаха юзди, но това тук беше по-скоро каишката на огромния сак, който дракона носеше от другата си страна.
- Сега да се прибираме.

Засмяно тя кимна и го хвана за ръката, а след това тръгнаха след момченцето.



- Добре, ама чакай, какво е това голямо пиле? С люспи?

Той планираше най-вече да ги заведе... където той обичаше да си седи, а това се оказа малка червена стаичка, която беше пригодена като гостна. Ямада беше сдтъпвал тук само веднъж, но това беше царското деление... в тази кула имаше само такива високопоставени стаи... за високопоставени гости, но детето не се интересуваше от това... и им предложи нещо като бисквити... подобно...

- Ти си ездач, не може да не си виждала дракона на брат си... - объркано поклати глава... да живееш на една крачка разстояние от голям резерват за дракони - пощальони и да не си ги виждал беше върха на нещата...

Анджелика огледа с интерес стаята, а след това се настани на едно от столчетата.


-0 Не съм! Не съм виждала и пощальони, мама не ми дава да питам за ппилетата с люспи

Момчето май хареса реакцията й, после се подвоуми дали да не й покаже някоя и друга играчка, но пък... хайде след малко... той обичаше да наблюдава реакциите на хората при тези бисквити...

- Това е огромен пропуск в живота ти. И сякаш тя мрази брат ти и не иска да говори за него по този начин. Драконите са животът на войника.

- О, хубави... бисквити. - каза, щом изяде едната.



- Не го мрази!- веднага се наежи и погледна Джи.

- Не особено - за Ямада разбира се нещата стояха по-различно и сега правеше кисела физиономия, на окято момчето се усмихваше... нямаше да има проблем ако беше внимавал с какво сладко си взима...

- Тогава защо не е говорила за него пред теб повече? За работата му? За дракона му?

Тя засмяно го погледна и бутна още една бисквита в устата му. СЛед това го млясна по бузката, сякаш бяха брат и сестра и се усмихна на момченцето.



- Защото иска да се омъжа за мъж, който не е ездач! А знае, че аз харесвам такива нещ!

- Това е малко по-добре - още си му беше гадно от предишния опит, но малко се заглушиха нещата все пак - Господарю, много смешно, няма що.

Не беше питал Кимбли какъв е произходът на семейството му и дали бяха чисти ездачи. Беше бил тук от поколения и знаеше, че ездачите са почти затворен народ. Те изключително рядко успяваха да накарат другите да ги разберат напълно и затова се женеха само по между си... странно бе една майка да иска друго същество за годеник на дъщеря си.
- , не зная.. .извинявай, ако съм те обидил.

Анджелика ного скоро усети как й се приспива и че всеки момент ще заспи на столчето си.




С червени от сръднята бузки тя вирна брадичка.
- Не биваше така да говориш! След малко щ еми мине! - врътна се и влезе вътре.

Момчето явно беше забелязало това първо, затова само направи нужиня знак с едно "шт".
- Господарю, тя има своя стая, не се притеснявайте - обясни му на напълно изчистен и правилен драконски... е, не можеше един ездач да не си знае езика...
- Но ще се събуди, ако трябва да отиде там.
- Ще видим.

Той не знаеше как да говори по принцип... и в крайна сметка всичко това не беше негова работа... просто обичаите на народа му бяха залегнали и отклоненията не можеше да ги разбере лесно. Както и да беше...

Анджелика се отпусна и падна в скута му, или поне една част от нея. Косите й се разпръснаха около тях, а тя заспа като бебе.


Скоро малката излезе в по-добро настроение и погледна към Джи.
- Простих ти. - след това се повдигна на пръсти и го целуна по устните.

"Трябва да я оставиш да си почива" прошепна му духът на севера и се материализира с чаша чай в единия край на канапето срещу тях. Високият и слаб някогашен владетел им се усмихваше вече... за днес вятърът в долините беше утихнал.
- Прав сте, сър... Ако позволите.
- Моля. - остави го да заведе момичето до стаята му.

Е, дано... момчетата казваха, че ще минат най-малко хиляда години, докато свикнеше да се оправя тук и най-вече с хората... друго си беше там отвъд, а... или не...

- Обичам - взе да бълнува в ръцете му, докато я водеше към стаята й.



Тя се разсърди, защото той не й отвърна, е, добре, щеше да спре. Отдръпна се.
- Извинявам се. Така, аз влизам.- каза и влезе вътре.

Не знаеше какво обича, но знаеше, че ако не внимава, ще му изчезнат косите скоро време... особено ако феята нещо се беше ядосала. Щеше да види само след малко.

- Да не се изгубиш - предупреди я все пак, водеше й се домакин...

Сънено въздъхна, ала отново се унесе и заспа.




- Ддобре. - викна и влезе вътре, където феята кацна на главата й.

Най-сетне успя да стигне и да отвори по някакъв начин вратата, без много да я кара да се събужда и мръщи в съня си. Тъмно, но топло... добре, със сигурност щеше добре да си поспи тук, остави я на леглото и намери едно одеяло... стаите бяха стандартни, лесно се справяше тук.

Той постоя още малко навън, замислен върху отношенията си с хората... но не стигна до някое по-добро заключение... ами... просто беше зле в разговорите.

Щом я остаив на леглото, тя пак се намръщи изатрепери от студ, одеалата и леглото бхяа студени, макар и стаята да не бе.



Дя пък мълчаливо се загледа в камината.

Скоро щеше да се стопли, предполагаше се... особено под тези дебели зимни одеяла, разбира се. Оставаше й само да сънува... каквото смяташе за хубаво. Само отиде да затвори прозореца, който бе отворен за леко проветрение.

- Вечерята! - бутна или по-точно трясна някой вратата и се разкърши - Мале какъв глад!
- Ти ли си за приказка, лакомник... давай по-бързо, че имам среща...
- Гио любовника...
- Брадли самотника...

- Ямада? - в следващия момент тих глас се обади. Анджелика се вдигна леко, ала глаавата й бе още замаена.




- Хахахах!-прихна малката.

- Тъкмо мислех, че вече спиш дълбоко - обърна се, докато затваряше прозореца и го закриваше със завесите, после се върна обратно и сложи ръка на лицето й. - Вече е доста късно, Анджелика.

- О, ти си наминала да се постоплиш в залата?
- Добър вечер!
- Ще хапнеш ли и ти с нас?

Сложи ръка върху неговата на лицето си и се изправи, впивайки устни в неговите. Езикът й палаво се увиваше около неговия, а тялото й веднага се притисна към неговото, сякаш го молеше да го погали.





- Даа, ще хапна. Но...има ли за ядене? Бързо може да ви науча и на друга манджа, но... нека Гио ухае приятно за срещата си. - избазика го тя.

Отвърна й, нямаше никаква причина да прави обратното... Пък и не можеше да откаже на такава покана за целувка.

- Имаме интересни неща за ядене и... той по принцип не ухае приятно!
- Ей, проклет дух такъв! Ти използвай същия парфюм пък!
- Трънки...

Зарови пръсти в меките му розови коси и продължи целувката.




Тя отново се разсмя
- Винаги ли сте такива? Не се карайте, недейте. - смееше се, знаеше, че не се катар наистина, а просто се шегуват.