Когато се срещнем...

- Е, голяма работа... пък и ако им кажем, просто всички ще започнат да се надпреварват да ти предлагат храна.

- Но обикновените хора се страхуват от това. Смятат го за твърде свръхестествено. Защо друг не се е върнал, а се върна нищо и никакъв войник? Такива въпроси си задават.

- О, да, нека по-добре си мълча... обаче, като стана наистина на поничка, тогава?



- Ама че чудаци! Коне с капаци!

- Е, тогава и сами ще разберат, но повечето не говорят за това. Не е възпитано да разпитват ей така, дори и ако им прави впечатление, нали? Ти можеш тайно да си отбираш кръстник.

- Когато някой е свързан с магия, която не е приета от училищните правила, просто не бива да е там... поне преди беше така. Преди нас.

-Нее, нека заедно изберем. -каза тя и се спря, заигравайки се с ръката му. - Нали!!!



Тя кимна леко.
- Разбирам...

- Какт кажеш... аз имам наблюдения над всичките си съученици... Знам, че на всички имам доверие... А ако трябва да избирам този, който ще даде най-хубавата магия за бъдеще в думи, то това е Бреда.

- Ти... искаш ли да отидем някъде? Доколкото си спомням, отиваше в стаята си?

- Бреда? Дадено. - кимна съгласна, че той бе подходящ.




- Къде да отидем.. - каза и за миг се сепна - А, а, а искам да видя каква беше тази врява, коото ме събуди одеве.

- Не, че и другите не стават... но помислих и си избрах.. Така и така рано или късно всички ще станат заети. На него можем да кажем и по-рано.

- Врява? О, ами да видим... не съм много сигурен, сигурно съм дремал.

Тя кимна.
- Има време. - беше в шаш все още от новината, така че не можеше да мисли добре за нея.



- Ами някакво детско викане мис е чу...

- Винаги има. - усмихнато я целуна по челцето, все едно тя му беше дете... просто се разнежваше, макар и при него да ставаше за период около секунди.

- О, може би е от Елисия... значи се е прибрала... ела да видим тогава.

Жалко, че бе за секунди, след около 9 месеца щеше да се наложи да бъде постоянно разнежен. Целуна нежно устните му, а след това фо задърпа към къщата. Да, бе глааадничка.



- Коя е тя? - изправи се.

Поведе си я към масата, която със сигурност беше отрупана отново... вечно имаше някой недоспал, някой, който идваше сега да яде...

- Дъщерята на Хюгес, един от съучениците ми. Нашата гордост, на 40-те... Единственото дете на който и да е от нас.

- Здравейте отновоо. - поздрави ги и засмяно и погледна тъком пристигащите Джи и Катрин.

- Здрасти, здрасти и на вас здрасти - не, че имаше толкова хора де, мнозина просто четяха нещо и похапваха, само четяха или пък си грееха чорапите на камината. Поне не смърдяха, нали...

Е, курабийките й привлякоха окото веееднага!

- Здравейтееееее

- Сядай, сядай, не обръщай внимание на чорапо-мен
- Намокрих се!
Момиченцето зад гърба му веднага скокна да подскача малко около Джейдън и "интересното момиче"... Да, мъжът с чорапите беше баща й, Хюгес.

Анджелика си седна и изаде няколко сладки.


Катрин се ухили на момиченцето и клекна до него.
- Хеееееей!! Как се казвап? О, колко си сладка!-вдигна я и започна да си я върти и подмята.-Оооой!!

-------

https://svetove.bulgarianforum.net/viewtopic.forum?t=369