Когато се срещнем...

Усмихнато се настани близо до нея, макар и на масата, защото сега бяха разпусната програма все пак. Момичто почти опищя цялата зала преди да се опита да си произнесе името и сама.
- Ели-си-я!

- Аз съм КАТРИН!-каза и сезасмя - Много си сладка! Много! Много! Много!-казаина всяко *много* яцелуваше по бузката.

- Внимавай да не ти избоде очите - защото детето така размахваше ръце към нея, че... сигурно искаше да я гушне заради запознанството.

Катрин й позволи да я гушне и я завъртя отново.



Анджелика вдигна глава къмнея и се засмя. Май обичаше малки дечица.Или може би простоитя бе такава...

- И да не ти строши костите - момичето прегръщаше силно и здраво, подобно на баща си. Но тя бе негова наследница във всичко и навсякъде... О, да...

Млясна я още веднъж,аслед товаяостави на земятаипродължи да й се хили.

Тя не мирваше май... прави бяха момчетата, че това беше най-лудата им дъщеря. Повечето от тях, които не изглеждаше да има переспектива да се задомят някога, също я смятаха за свое дете. Пък и... те, 40-те така или иначе бяха семейство... Шантаво, но пък...

Анджелика подаде една бисквита на детето, когато се приближи, а Катрин стисна ръкаата на Джи.

- Йе, кака Анджелика! - пак я загушка този път нея, а другите се засмяха.
- Вече си кака, а не леля!
- Ревнувам...

Анджелика серазсмя и на малката, и на думите ревнувам.Погали сладурчето по главата и се усмихна отново.

Тя сигурно после щеше да й донесе една картина... така правеше за всички, винаги. И на другата кака, може би, само да си намереше моливите...
Хюгес можеше да е шегаджия, но пък поне беше добър като баща, затова веднага й ослужи с каквото й трябваше и тя седна да драска.
- Не искам да знам какво би било детето на Гио, с такъв лудак за баща...

- И от майката зависи!-обади се Катрин засмяно.

- Съгласна!

- Ами, аз като го знам него с кои движи... Никак не завиждам на предполагаемо бъдещо малко. Тя е дори по-голма лудачка и от него!
- Хайде, Ямада, пожелай му късмет... да не стане като при мен. Мен тя ме напусна и ми остави момичето просто ей така, една сутрин, без да каже нищо.
- Да, моля те, не се разтройвай.

Анджелика прехапа устни и се ококори.
- Божичко! Наистина?!

- Ами... - Хюгес се усмихна, после се обърна към тях и кимна. Момчетата, съучениците му, знаеха историята му много добре... - Тя прсто ме намрази... още когато се оказа, че е бременна. Пък и обичаше да сменя любимите си доста често. Месец след това или два вече си бе намерила друг любим... от тогава не сме я виждали с Елисия... разбира се... малката не знае.

Очите на доста чувствителната в този момент Анджелика се напълниха със сълзи, а тя прехапа устната си. Погали страната на момиченцето.

Малката веднагически вдигна към нея една картина, с някакво нарисувано човече, явно беше подарък... е, едва ли щеше да стане художник някой ден с това...
- Аз мисля... че се справих с нея... с Елисия...
- Не, Хюгес, ние се справихме. Тя все пак ни е дъщеря, на всички нас, така я възприехме.
- Ха, беше, за да ме посъживите малко.

- Ооо, благодаря!- усмихна й се спълните със сълзи очи и взе картината.

- Кака плаче! - веднагически прегръдката беше сигурно опитът за успокоение. Поне... при баща й действаше, когато беше тъжен... все едно черпеше щастлива енергия от нея. А после имаше да нарисува още една картина...

анджелика се засмя отново през сълзи и я гушна силно. Ето така беше... започваше... щеше да стане толкова чувствителна, че да танцува по нервите на Ямада 9 месеца..

В момента май големите просто бяха оставили момиченцето да се държи и тя като голяма, защото след малко Елисия предложи една курабийка... нали на нея й помагаше по принцип... После скочи да занесе и другата драсканица на набелязаната си жертва за изкуство.

Катрин се ухили радостно.
- Ааай, мерси!!!!-израдва се блондинката и целуна момиченцето по бузката.

Пак се ухили, което доста наподоби баща й, естествено и ги задърпа и двамата с Джейдън.
- Елате седне!
- Търси си компания...

- Сядаме, сядаме!- засмяно каза блондинката и седна на единия стол.

Ямада вече се беше заел да успокои другата... кака, така че момичето можеше да се занимава с тях, макар и... е, да стига толкова игра на голяма, пак се разлигави, макар и да не беше досадно.