Когато се срещнем...

- Нищо ми няма. - засмяно каза и последните сълзи се отрониха от очите й.


Момиченцето беше занимавано от Джи и Катрин.

- Знам, просто за да ти мине по-бързо, нали така?

Много скоро дойдоха другите да й трошат кости... като например представители като Бреда, Гио и по-лудата компания на Вато

Усмихна му се мило и се съгласи с думите му.Е..да...дано не го побъркаше хД


Катрин я остави, защото другите й се нахвърлиха...

- Гледай сега какво става - въздъхнаха и розовокосия и Джейдън, когато малката закрещя, че някой я гъделичкаше, а пък друг беше недоволен, че не му обръщаха внимание и искаше да си я вземе.
- Пълни деца...

Катрин прихна, а Анджелика с еусмихна мило на гледката. Бяха сладки!!!

- Стига! Оставете дъщеря ми, бе! Малоумници.
- Вечният тати... искам близалка!
- Аз пари за... сокче...
- Да, а на него сигурно и лигавниче. Ходете си вършете работата!

Катрин се сепна от вика, а Анджелика се засмя тихо.

- Хааай... - ех, разотидоха се, оставиха момичето едва ли не почервеняло от смях... винаги такъв хаос ставаше, какво да се прави. Макар че жените в двореца се мусеха, чуеха ли, че за момиченцето се грижат тридесет и повече мъже.

Анджелика си взе още една бисквита, а Катрин пак взе да се занимава с дребосъка.

- Някой да е чул нещо... от типа "важна работа"? - явно намериха какво да си говорят, преди пак да зачезнат някои... не бяха на общо събрание... още повече, че Кимбли не се беше върнал и нямаше смисъл при това положение.
- Не... Единствено да опазим учителя си от дядковците

Катрин спря да си играе с малката, защото явно се бе изморило хлапето и се сгуши го Кимбли. Бато й й липсваше...



Анджелика пък така се беше нахранила, че ако не бяха забелязали това, че яде като за световно, определено щеше да е странно!

- Е... Елисия май скоро ще ходи да спи, а... защо аз да не.
- Не си го и помисляй, Гио! Няма да я водиш никъде... нахалник!
- Както и да е... какво предлагате? Да си разказваме истории ли?

- Истории? - вдигна глава към нго Катрин - Какви исотории? Искам да чуя! Хайде!

- Е... ние обикновено си разказваме старите дивотии... не е много за слушане интересно.
- Какво да очакваш, толкова много учници на едно място е пълна лудница!

Тя се засмя радостно, бяха чудесни!.
- Ааа... ми не ми се вярва, да ви е било скучно! - разсмяно каза и много ясно..


Анджелика вдигна лице към блондинката.

- Ами, не беше... но и на учителя никак не му беше скучно.
- А пък и лесно...
- Ние винаги бяхме в движение, кой наляво, кой надясно... Не можеше да ни удържи човек.

Тя се усмихна леко и с нетърпение чакаше да чуе някоя и друга история.


Анджелика беше гушнала момиченцето и сега леко го люшкаше, с цел да заспи.

- А когато го изненадахме, че знаем кога е роден? Олеле, майко... идва отй в час и само двама човека, за да го залъгват!
- Бях там аз! - Хюгес отново простена, е говореха тихо, за да не пречат. - Аз и Ваш, дето не можем изобщо да лъжем! Едвам го накарахме да остане, докато се върнете с тортата!

Тя прихна, но също гледаше да не е много шумна.
- Ха!

- Ние бяхме я поръчали от странноприемницата, помниш ли? И Гио, какъвто си беше мъничък -прас! И тортата отиде...
- Да, после целият бях в шоколад и измърлях учителя от-до! А той гледаше като кон в екран...

- Хахахахахаха! - прихна малката Катрин, не успяла да сдържи истеричния си смях в някои моменти.

- Всичко защото той толкова дълго ни увещаваше, че няма рожден ден~
- Чакай да не ни чуе пак, че го коментираме... макар че от бяло до червено, промяната си заслужава...

Катрин сипредставитози моментиотново се засмя, а Анджелика сподавяше смехаси, че да не събудеше малката.






АЛОХАААААААААААА!

- Е, за всичко беше виновен Морзан! Бащата на Муртаг обаче си е голям здравеняк и нарочно прецака учителя тогава... май и на него му се ядеше торта.
- И питаш... той си пада точно по тея сладка... а пък с Муртаг като седнат да се надпреварват в ядене на ябълки, недай си боже...
- Да взема ли Ели? Да не ти пречи...

Хааайззз^^

- А, не, не - прошепна Анджелика, малката бе задрямала и сладко лежеше в ръцете й.