Когато се срещнем...

- Според нас са двойка, но всички знаем за непокорния инатлийски дух на Рой Мустанг... той не би си признал, тя също.

- Оле, тук никой не иска да си признава, ако е влюбен! Освен Ямада, само той! Макар че Анджелика ще каже де...

- Ямада, къде отиде той... Е, както и да е... Иначе... ами така сме били обучени, такива сме... Или по-скоро просто сме твърде различни, срамежливи, затворени, не знам...

- ЗАТОВА СМЕ НИЕ ТУК! Сега нашата работа е да ви отворим малко!

- Хъ, ми ние за нас си сме си добре! Толкова време сме правели така, че го възприемаме за нормално, виждаш ли... Гио е на друго мнение само... И Ишин май.

- О, Ишин и писата..милата писа! - нищо, че не я харесваше е, така де, не се привърза...

- Е... май безславно я прогони, този хапльо... такъв си е, какво да се прави.

- Е, вече си нямаме домашен любимец...

- Е... да... то и при такива кукувелници като нас кой би останал задълго...

Тя пак се разкикоти
- Бас ловя, че ще се върне да си види... "стопанина"

- Но той не й е стопанин! Някой да я кара да стои тук, не... ние не искаме да сме тирани!

- Не говоря за товааа, просто животните са такива.

- Щом казваш... това правили Джейдън твое животинче, защото той си е просто дърта стара кранта...

- Не, не... но пък ако той иска, нямам н ищо против! - захили се тя пак, ал ицето й грейна.

- О, той да не иска нещо, ще да е прецедент... винаги си се съгласява... май обича все някой да се грижи за него... нали?
- Нещо подобно.

Катрин отиде и гушна милото си Джи.
Изабела погледна към процзореца и онази писа в момента й се плезеше в далечината.

- Ех, сега животът се връща към нормалното... мразя това!
- Стига, стига... Ще го преживеем...

Катрин объркано погледна към изреклия това.
- Леле, помийскай нова мисия де, хахаха... ЗНАЧИ НЕ ТИ ЛЛИПСВАХ, ЩОМ ОПЯВАШ? - пошегува се и веднага скочи.

- Не, липсваше ми, сестра ми, но... Искаше ми се да те зарадвам така, по мое си...Но се чудя дали харесваш да пиянстваш...

Тя се засмя.
- Да ти приличам на всеки ден бита от мама?


Мелл, връщам се до два часа окончателно!

- А, не знам, да не съм се прибирал вкъщи толкоз често, а? Виждаш ме едва на година!

Хааай~

- Познаваш мама...-засмя се малката

- Е, да... да... - най-сетне вече беше започнал да яде, затова малко попрекрати огромните си словоизлияния. Сега, не беше отсъствал толкова, но... другите му съученици със сигурност му липсваха вече, но не можеше да ги види сега. Здраве да е...

Изабела също се понахрани, защото не бе яла свястна храна от...доста време.

- Сега, сега... вие двамата накъде, а, нови мисии?
- Стига де, поне седмица ни дай! Аз обичам да ходя на разни места, но все пак...