Когато се срещнем...

- АЙЙЙЙЙЙЙ, ХАРЕСВА МИ ! - викна и се хвърли да прегръща стареца.



Нежно докосна страните му с ръцете си и си остана неподвижна иначе в ръцете му.

- Спокойно, спокойно! - е, всички започнаха да говорят хорово...
- Първо провери как е на тежина, де!

Да го пита защо я бе взел от том... глупав въпрос... поне в момента току-що бе обърнал темата на това. Не, после тези мисли... Пожела си още една целувка... къде ли да я заведеше сега...

-Изпробва я, като замахна някол ко пъти.
- Удобно ми е



И тя му отвърна разбира се, причината бе, че понякога си мисслеше, дали все още не я съжаляваше.

- Ако си напълно сигурна, страхотно!
- Честита!
- Страхотно!

Едва ли... той дори може би не я бе съжалявал от самото начало... това й го бе казал... просто нещо го беше привлякло.

Тя отново геушна стареца и продължи да си играе с оръжитео
- Йейейейееее



Е... тя не го знаеше, затова просто продължи сладката целувка.

- Леле, как му се зарадва само!
- Това е само една кама... по картинка възможно най-добре направена...
- Ти пък старче, не умаловажавай работата... така ли се казваше.

- Какво ще кажеш? Като се посъбудим още малко... да се разходим някъде... Не знам откъде идваш, но аз мога да ти покажа най-различни места. - той както бе свикнал подкрепяше думите си с целувки... или просто защото го бяха хванали в нещо като разнежената форма на събуждане...

Тя си подскачаш, обикаляше ги и четиримата, просто сиумираше от радост.



-- Ами добре, това ечудесна идея! - каза тя и отвръщаше на всяка една целувчица със същито.

- Радваме се, че поне сме ти изпълнили заветното засега желание...
- Остава само да те бием!

- О, радвам се... тъкмо аз ще се отърва от едно две излишни килца.

- Да ме ббиете? С тоя невероятен меч? Невъзможно!


- Хахаха, ти и килца в повече?! Това и да го видя няма да гоповярвам.-засмяно каза и се шмугна пак под завивките

- Как! Възможно е! Трябва да е възможно пък!
- Леле, тя вече ще стане опасна с този нож!

- Нима? Че не ми ли личи? Хайде, не съм бузест, но пък щом не мога да си сложа колана на онези тенекии за тренировка...

- Ще видите вие! - закани им се на шега.


- Верноо!?!? ХАХАХАХАХХА

- Подготвяне психически... старт!
- Сега ще медитира, оставяме го намира за минута...

- Ами да! Дори и да е заради мускули, които не претендирам, че имам... пак няма да е приятно да не мога да тренирам.

- Хахаха, ако го бутна ще го разсея ли??


Плъзна ръчич ка по гърдите му и корема
- Нямал мускули...

- М... не... той и без това изобщо не медитира, нали...
- Медитирам!
- Щом ни обръща внимание, значи не...

- Нямам! Това са само средзимните ми сланинки, да ме топлят.

- Ахахахаха, за да медитираш не трябва да ни обръщаш никакво внимание, дори да те ръчкаме!


- о! Хахахаха - разсмя се тя и целуна тлъстинките през блузата.

- Хм! Моята медитация е специална пък!

- Ако това го кажа пред другите, те ще ти отговорят... че в такъв случай винаги съм си бил дебел...

- Ахахахах, тогава го наричай просто... ПРЕСТРУВКА! - цапна го по главата и се оплези



- Да. - засмяно каза и се отпусна пак влеглото

- Ммм... няма пък! Ще се науча и ще видите, че не е!

- Събуди ме, за да мързелуваш ти сега? Нечестница!

- Трудничко е по принцип...



- Хахаха. - засмя се тя имързеливо кимна. - Да.. сега трябва да поправиш стооореното *хъррррр*

- Затова никой от нас не го прави... само Кейстръл го може!
- И Джейдън малко... другите май нямаме нерви...

- М, защо все на мен ми се пада тази чест?

- Джии, ще ме научиш ли? Моя Джи е много спокоен, да, знам!


- Такаааа~~~

- Да, дори думичка не отронва...
- Това се учи с търпение и малко повече желание.
- А, не започвай като философите пък сега!

- Ставай, ставай... ще ти се раздърдя - или щеше да я накара да се посъбуди като я подразни по какъвто и да било начин.

- Ахахахах! - прихна тя и се метна на гърба муГушна го и се ухибли. - Моя Джи-Философ!


- Нямааа. - оплези му се.

- Не! Не е, моля те не го наричай така! Това ездач-философ е голяма напаст!

- Ставаш - тя не шаваше много, така че спокойно я хвана здраво и я целуна отново - Иначе ще стане без твое желание, ставането.

- Ахахахаха, моята напаст! - млясна го пак по бузката и се ухили намомчетата.



- Ха, айде да видим!!!