Когато се срещнем...

- Хм, ние ще вземем с плодове, щом нямаш претенции, и за теб един такъв...

- Питам, за да знам дали изобщо би заспала, ако си броим овце на глас.

- Мммм... добре!



- Не, но бих могла да правя друго...-съблазнителна усмивка заигра на иначе нежното й лице и тя докосна устните му със своите, макар и все още доста сънено.

- Ела тогава. Старче, ако се забавим ще дойдеш да ни повикаш, нали?
- Разбира се! Нали е на две крачки...

- Това значи, че бих могъл да поискам да опитам тогава...

Тя засвмяно изприпка след тях, беше много радостна!


- Колкото искаш. - измърка тя.

- Лелке, давай сладоледите! Ние сме!
- Момчета!! Не ме стряскайте така!

- М... тогава приемам предизвикателството... да се събудя сега.

Момичето се разсм я на жената, която бяха уплашили.



- Мм...- измрънка тихо и покри лицето му сцелувки, а с лед това рязко се обърна с гръб към него-

- Ех, нищо, ще ви простя... някак... Вие сте непоправими.
- Знам защо, знам какво ще каже... защото сме 40-те!
- Да, точно...

- Не ми обръщай гръб, става ми самотно.

- Значи със сигурност има причина да го казва - засмяно им каза и кимна окуражително на жената. Е, те може и да бяха побъркани, ала с тях бе забавно.


Обърна се към него и хвана ръката му, като замислено си се загледа в някаква точка в стаята.

- Няма! Ни есме безкрайно добрички и хрисими.
- Ха... Откакто дойдохте в двореца само такива не сте били! Не съм казала, че ви мразя.

- Нищо не те притеснява, нали? Или някак си ти е станало скучно от нещо?

Катрин тихо се засмя отново, леле, жената ги познаваше добре! Или поне ги наблюдаваше



- Не... когато се запознахме, ти ме съжали и затова ми помогна, нали?

- Всички така казват! Това защото сме много е, нали?
- И защото сме големи лакомници! Не могат да ни изхранят!

- Донякъде може да се каже, че е така... сега, не мога да коментирам, че съм бил привлечен и от друго. От външния ти вид, от очите ти... а може да съм го направил само заради това, като инстинкт

- Вече не сте 40, а около 50 с всички нови хора - каза с поременяло лице.


Усмихна му се мило и се приближи, целувайки го.

- Е, то става въпрос за тези, най-старите пакостници... иначе да, права си!

Отвърна й, вече поне се беше събудил и не беше сънен... така че можеше да му се вярва.

Тя изчакса да им дадат шоколадите а през това време огледа мястото.



Нежно прекара пръсти през косите му, понякога не можеше да повярва, че е такава късметлийка да го познава(

- Аха, мерси лельо! Ето и на теб, бъдеща победителке в някой мач.. .или може би не, ха-ха!

Зависеше от гледната точка... за някои той беше просто... ужасен.. .или какъвто там беше... Нея харесваше, дали само физически или нещо по-дълбоко, което не съзнаваше, кой знае...

Тя се разкикоти спламнали бузки и си грабна шоколада.



тя вече бе казала какво чувства към него...

- Ще видим първо как ти се струва камата, за да си сигурна, че всичко е наред и ти е удобна.

По някое време отново помръдна, досега отпуснал се, пак щеше да заспи! Той не можеше да знае нищо за себе си, дори и да помислеше... така че не го правеше. Харесваше я, защото я харесваше... а и тя така беше се успокоила, че и тя щеше да заспи...

- Да, да, хайде ,нямам търпение.- прошепна на себе си и се загледа в дядката.



В следващия момент го целуна рязко исе разсмя.
- Стресна ли се?

- Още малко му остава, спокойно... изяж си сладкото спокойно!

- Да! ... Ей, хитрушо! Не те е срам!

И тя го загриза...



Тя започна да се превива от смях

- Момчета! Като свършите там можете да дойдете! Не искам да идвате с нищо сладко!
- Ама тя е сладка!
- Имам предвид за ядене!!

- Сета се смееш, а?! Наказание!

Тя ги погледна ,а слред това звучно се засмя. Хехехехехехе, почувства се радостна, че ТЕ й го казваха!



- Хахаха...

Единия й се ухили, докато други набързо нагъваше храната, само и само да отиде с тях.

- Стоооп на смеха! - не можеше да я спре да се смее, понеже можеше да я задави, но пък можеше да й предизвика още смях.

И отидоха, а тя погледна към дядото....?



След мако се успокои и го погледна, заха пала устни

- Ето, това е всичко, което може да се направи. Трябва да го пробваш - подаде й ножа или по-точно камата, която бе направена точно по картина, както се и очакваше.

Усмихна й се, беше я сграбчил, защото досега я беше закачал, но сега му оставаше просто да я целуне.