Когато се срещнем...

А тя задряма.

О, намери си... някакви странни тетрадки, дървении... когато беше бил малък, прероден на тази земя, винаги го занимаваха с тези неща.

И спеше...


Анджелика отвори очи и сънено огледа стаята. Ухили се на спящия Ямада и се повдигна леко. Усещаше ка с всеки изминал ден става все по-тежка...

- М... чувам, че се опитваш да се измъкнеш от мен...

Тя се зарсмя и го целуна побузата.
- Добро утро!

- Добро утро, скъпа моя... Прекрасно... зимно утро...

Протегна се хубавичко и се сгуши до него, хахаха, вече беше по-тежка от него!!!

Това го беше вече разбрал, но не му пречеше, даже го караше и да се усмихва...
- Ако тя или той вижда всичко от розовата му страна, какво мислиш? Ще искаш ли зрението му да се оправи?

- За мен няма значение, важното е то д се чувства добре, нали?

- Е, то в началото дори няма да разбере, че ти виждаш света по-различен. Но да, така е, разбира се... не вярвам, че ще има и проблем. Проблем с очите при ездачите се появява само при изключително силни прояви на магията им.

Тя се сепна
- И тогава какво става? Очила, може би?

- Не си ме видяла да нося очила, нали? Проблеми... е много голяма дума за това... Аз обичам розовия свят... някои го виждат по-ярък, други нещо други. Слепите проглеждат по специален начин... и така нататък.

Тя кимна леко и се замисли. Е...вероятно бе прав, тя не знаеше. Усмихна му се и започна да си играе с косата му.
- Ех, ядат ми се бухти...

- Ще ги получиш веднага, мила... нали знаеш, че обичам да угаждам... или още не го знаеш?

Засмя се
- Знам, знам, показа ми го одааавна!

- Е, радвам се... остава сега само да ти покажа, че съм сериозен? С какво ги искаш бухтите? Нормални, ненормални...

- Да има и от двете! - засмяно продължи и се изпъна хубавичко на леглото.

- Дадено... имаш ги. - наистина си ги... поръча? Най-вероятно... защото след малко щракна с пръсти и една лилава светлинка, по-скоро нота, полетя и се измъкна изпод вратата. - След две секунди.

Тя се ококори, еха! Наистина й трябваше време да свикне с всички чудатусти тук! Ей така, щракаш с пръсти и хоооп, бухти под вратата! Ухили се и кимна
- Чудесно! Мерси, мерси, мнооого!И една целувка за подарък.

- Казах, че няма начин човек да откаже на Анджелика...

Захили се отново, на Анджелика или по-точно бременна Анджелика? Вече бе видимо за всички, че тя е бременна... Имаше си коремче и бузки...




Лека Мел и успех с презентацията.

И за двете Анджелики, определено. Стана, за да вземе и бухтичките.
- Само кажи каквото искаш и е твое.

Лека и... малко се прецакахме с презентацията, но дълга история... днес си я представихме. Лека и успех~

Тя се засмя и кщом той се върна об ратно влеглото, тя припълзя донего и го прегърна. Прегрътка, изпълнена с любов... и той можеше да я усети.
- Благодаря . - след това се повдигна и охоо, бухтичките скоро свъ ршиха :д




Какво стана? о.о

- А дали случайно искаш още малко? - той беше естествено готов да й угажда колкото си пожелае... по принцип бе човек, който обичаше да прави така в дадените ситуации.

Ми... представихме я вчера, защото тя замина за ДЗИ-тата днес и нямахме часове... не се бяхме подготвили особено, но карай... добре беше

- А, не, стига ни тол кова - засмяно каза и потърка носле в неговото, сетне сепротегна за последно и изправи- Обаче ми стига тол кова лежанее...





важното е, че сте се справили, писаха ви 6-ци, нали?