Когато се срещнем...

И беба, и Анджелика спяха нааай-нспокойно.

Чудесно... радваше се, че и на малката не изглеждаше да влияе... е, това магията ти да е безполезна беше малко странно за магьосника, но се свикваше.

Е, точно това, чеим помагаше да се отпусне и успокои показваше, че им влияе о.о*

Неговата магия можеше да има по-страшни последици... но... е, той така или иначе... не му пзволяваха да я използва много. Остави момиченцето да спи намира.

Мда, беба сладко с испеше,1 а Анджелика изглеждаше наистина изморена и сега си почиваше.

Не можеше и да си помисли да им пречи... никак даже... затова реши да отиде да си поръа нещо за хапване... тъкмо щеше да види и другите как бяха на настроение.

Катрин сииграеше с Джи, а котката...котката измяука на прозореца на Ишин в стаята му.

- Ха!! Ето те и теб! Ела ми тук сега - Кимбли разбира се докачи розовокосия още щом го зърна...

- М... отворено е... - съвсем по свойски беше си легнал на една страна и не виждаше кой е... но и прозорецът беше отворен за всеки.

- Оооооо, чес тито, честитооо, искам да видя бебето скоро! - веднага каза Катрин и се ухили детски.


- Мяу~ - чу се от писа, влезе и скочи на леглото, отърквайки се в момчето.

- И как не! Само смей да не ни я покажеш, ей! Знаеш, че Хюгес не се отърва лесно! Не си избрал мен, нали, моля те не си...
- Кимбли никой никога няма да те избере за кръстник.
- Слава богу!

- А, ти ли си била - най-сетне се обърна да види гостенката си - Добър ден.

Катрин се разкикоти отново
- Кой кой? Любопитно ми е.



Тя сведе сърдито главичка.
- Не ис каш, мяу, да мевиждаш, мяу, никога п овече, мяу? Добре~мяу, чао. - врътна се тъжно и се отправи към прозореца. "А, ти ли си!" зНачи я бе очаквал и не бе особено радостен! Измяука отново недоволно.

- Хм, когато се появи ще ви кажа... само че съм и малко гладен.
- Измъкваш се!
- Не се...
- Пийни едно с мен!

Въздъхна и поклати глава... е, определено не се разбираха, нали... Не я беше чакал, естествено, но пък можеше да очаква настроенията му да не се разчитат добре... или... е, щом се беше решила.

- Оо, измъква се - кимна катрин и го посочи.



Котето скочи от прозореца, но преди това тихо измяука:
- Сбогом!

- Така е! Така е! Сега ще седнеш тук, ще те нахраним и ще те държим!

- Сбогом, драга моя, щом такова е желанието ти. Ако нещо ти потрябва, кажи на хората тук и ще ти помогнат.

- Да, докато не ни кажеш!

- Какво има за казване! Просто някой си човек!
- Не е някой си човек! Знаем, че е някой от нашите! Муртаг ли е? Или пък, какво? Саку? Ваш? Ето ти палачинки!

-------

https://svetove.bulgarianforum.net/viewtopic.forum?t=371