Когато се срещнем...

- О, ще се научиш, и още как! - каза и го погали нежно по едната страна

- Хм, ако имам достатъчно практически уроци, естествено. Но, сега трябва да оставя нещата долу, за пране и други... ти искаш ли нещо специално?

- Освен чашка вода, нищо друго.

- Имаш я... - той излезе да си свърши работата като... послушен татко... или както и да беше, нямаше да изпада в подробности. Скоро се върна и с пожеланата чашка, разбира се.

- Благодаряя - каза тя и отпи

- Моля, моля.. .аз съм назначен за пълни грижи, всичко, което можеш да поискаш... е, не моа още да ти сваля цветя от луната или да преплувам морето... ограничи се до достижими неща.

Тя прихна
- Е, някога да с ъм искала нещо повече от достижимото? Даже прекалено близкото? - оплези се

- Трябва да уточня! Иначе винаги ще се намери желание като например "Искам да ми донесеш истинско неумиращо цвете от отвъд морето".

- Никога! Не ме познаваш! - веднага го избазика

- О, ужас! Край... вече ще ти стана истински, фатално истински преследвач и ще знам абсолютно всичко за теб.

- Няма да можеш - смигна му тя и се смъкна леко надолу, опитвайки се да пренебрегне отвратителната болка

- Ще мога, ти пък... един ездач за това го бива най-много! Може да изглежда, че нищо не ме интересува, но само ще си отбелязвам всяко твое движение.

Нежно го целуна отново и въздъхна
- Накрая на годината ще имаш изпит за това "Колко доб ре познавам Анджелика"

- Тогава ти започни да подготвяш въпросите си и накрая ще видим колко зле ще се представя... защото има и по-добри специалисти от мен.

- Като например?

- Хм... ами, какво да ти кажа... когато не ги мързи, Гио, Ишин, Ишида, Кимбли, Лави, да не изброявам... те си практикуват "следи я отблизо докато не й писне от теб" постоянно.

Тя прихна
- О, имате си и големи свалячи, но вече няма да ме приближават в този смисъл...

- Да... но коментирах, че те са доста по-добри от мен, ако аз се опитам да го направя.

- Е, няма значение, те нямат нужда да го правят.- т я кимна - но пък ако наистина знаят повече, могат да ти преподадат урок"

- А не... мерси... колко години сме учили заедно, точно от тях не искам да се уча...

Засмя се тихо, което доведе до нови болки ихвърли пог лед към мал кото, с лад ко, спящо бебче.

- Както и да е... можем да поговорим за друго, ако искаш... например... коя стая предпочиташ? Тази или друга за нея... или въобще не предпочиташ?

- Оооо...мисля, че примерно първата годинка ще е добре да спи тук, при нас, а след това да започнем да мислим за отделна ста, която може да е точно онази съседната, за която обсъждахме

- Може би... аз съм я запазил за всеки случай, както ти и казах, че ще направя... не, че има голям наплив от клиенти и гости тук. Ако нещо не се получи като хората, можем дори да се изнесем.

Тя кимна, макар че... вече бе свикнала с момчетата и й беше страшно забавно.
- Има време, та тя есамо на..няколко часа !- засмя се и погледсна мило към бебчето.