Когато се срещнем...

- Винаги е добре и да знаем, че имаме поне една стая, ако нещо се случи... което е невъзможно... защото те никога не биха го позволили.

Тя го прегърна леко.
- Прегърни ме де! - намусено каза тя.

- Защо пък! - намери правилният отговор в детски вариант на намусено дете без шоколадче. Макар че докато го казваше правеше обратното.

-Погали нежно главата му и се усмихна
- Защото... искам!

- И аз искам бонбонче... - това беше получавал като малък за изпълнено желание... е, сега му стигаха бонбоните.. .имаше си голямо и по-малко.

- Мисля, че си имаш за половин живот бонбончетна. - целуна го няколко пъти бързо, а след това измъкна един бонбон от шкафчето - И все пак! - засмя се.

- Не, стига... той си е за теб... права си, че и ти и тя сте ми предостатъчни.

- Винаги имаме тук бонбони!

- Така е... но пък няма сега да ти ги измолвам нарочно... не съм си ги заслужил.

Разтвори бонбончето и го пъхна в устата му.
- Не ме слушаш?!!

- М... Само ще ме поглезиш.

Захапа леко носа ме и се изкикоти
- Да... - беба обаче се разплакаа.

Да видим какво мисли нашата малка принцеса по въпроса значи... - целуна майка й преди това с една шоколадова благодарност и отиде да вдигне момичето и да види какво става.

Беба искаше тишина, а те й пречеха! Ама никой не знаеше това

- Хм, какво ли ти има сега... - един голям едва ли разбираше проблема, защото когато той бе имал подобен, изобщо не помнеше как беше бил решен.. .и че изобщо го е имало де...

- Може да има пиш? Или пък да е гладна? Или пък...да й е студено? М?

- Не знам, не знам... всичко й е наред в момента... да е гладна... възможно е... за студеното... преди малко я увих с тройно пъшкулче.

- Може да й се спи! - просветна й на Анджелика най-сетне.

- Значи трябва да я успим отново... дано се получи.

- Запей й ти, че малко ме боли гърлото-каза тя и се отпусна назад.

- Да й пея ли? Мислиш, че това ще я приспи по-добре?

Тя кимна
- Да, мисля. - отпусна се на л еглото то дях двамата и притвори очи, чакаща с нетърпение песента на розовокосия.

- Ако не стане, ще спра да пея и готово. - повдигна рамене. Вече се беше досетил за песен, тя така или иначе не влияеше на майката, нито пък на детето... магията му като цяло беше по-скоро безобидна в такива случаи. Скоро вече беше запял.

А Анджелика веднага заспа, гласът му успокояваше и отпускаше

Не беше ползвал магия от... доооста време... но поне не беше изгубил контрола й, така че се съобрази с отрочето си... твърде много успокоение не идваше да идва по този начин.