Когато се срещнем...

- Добре ли се чувстваш? Ако има нещо трябва да кажеш от по-рано, нали? Иначе ние с Юкари няма да сме много доволни.

- Ти какво, искаш просто да захвърли живота й някъде си и да си замине? Ние познаваме една такава жена... не смятаме Анджелика като такава.

- Нищо ми няма, спокойно, просто все още малко ме боли, но е нормално, Ямада - засмя се ти хо.



- Там е проблемът! Не би оставила детето никога и край, вече няма да сезанимава с мен!

- Така е... но не ми преча да питам и да се тревожа за теб, мамо.

- Божичко, ще разбереш, че ще има време и за теб... та те дори не са се женили.. .ако бяха, щяха да имат своя си къща и сигурно да вземат и теб, кой знае... но сега ще са си тук за момента... и всички ще им се въртим на главата.

Целуна нежно челото му и се отпусна до него, внимавайки да незакачи бебчето.




- А ще се женят ли?! Ако се оженят, тогава още по-малък щшанс да ми обърне внимание!!

Усмихна се отново и се отпусна и той назад... лека почивка след страшния ден... образно казано.

- О, това зависи от много неща... - махна единият пренебрежително с ръка. - Ох, виж сега... ако чак толкова те е страх, то отиди там и прецени сама... но не я пресилвай... нея още ще я боли или пък поне сега няма да й е приятно.

Анджелика отново заспа до Ямада, изглежда бе изтощена, знаеше, че Юкари е в точните ръце, затова не се притесняваше.




- Не сега, но попринцип...спряда ми обръща внимание, откакто стана по-близка с Ямада

Нека спеше... о, нека спеше... той щеше да се радва и на двете си момичета и така.

- Е, донякога е нормално, ако се замислиш... Не се притеснявай.. .едва ли те е забравила.

Бебчето размаха ръчички и направи пиш в пеленката.




- Ще видим...само това остана

- Ах ти, малката... започваш да се проявяваш, а? - е, това щеше да се очаква и занапред... Само трябваше да намери резервни пелени.

Анджелика усети миризмата и отвори очи, поглеждайки към Ямада
- Не миказвай...хахахаха!

- Малката е с характер, какво да правиш. - усмихнато вече беше станал да потърси дали не бяха оставили нужните неща наоколо.

- В онзи шкаф до краката ти са -

- А, мерси... тук още хич не съм ориентиран... Ще я задържиш ли, докато извадя нужното?

- Разбира се . - аза тя и пое бебчето, както си стоеше в леглото и чакаше Ямада да намери необходимите неща.

- Готово... намерих... брей, имало и неща,за които не подозирах, че сме се заредили... така да се каже.

Тя се разкикоти
- Има много неща,

- Тъй е... дай сега таткото да си пробва подготовката, която е получил... но не ме бий, ако нещата се объркат...

Продължи да се смее.
- Нека видим, ако се справиш, ще получиш целувка, ако се изложиш... няма.

- Това е огромно предизвикателство. Ще дам всичко от себе си. Хайде ела, малката.

Остави му беба и той си я взе

Радваше й се като че изобщо не беше притеснен от каквото му предстоеше... е, какво пък... това, че беше мъж, не значеше, че това не можеше да е негово задължение... Скоро явно се върна за инспекция.

- Е... почти си се справил . -засмяно каза и го целуна по бузата, след което дооправи пеленката.

- Е, значи имам шанс дори да се подобря... това е, защото не съм посещавал уроците, на които обичат ените да пращат бъдещи татковци.

- Да, беше по-зает с това да глезиш Анджелика.

- Мхм, и дори не съжалявам и за миг затова... винаги има начин да се науча... ако пък не, просто няма да ми даваш да се опитвам.