Когато се срещнем...

Тя я пое в ръцете си и се усмихна мило на Ямада
- Приличате си! - веднага присъди това и се разскикоти тихо, след това внимателно я приближикъм себе си изапочна да й се любува.

- Хм, така ли? - е, доколкото се съдеше по рехавата косица, да, розова беше... по това да, приличаха си. Приседна до леглото като някакво любопитно момченце. - Прилича и на двама ни, разбира се.

Повдигна лице къ м него, гоето бе доста бледо, и докосна нежно бузката му с устни.
- Така е... - загледа се отново в нея - И ще се казва...

- Ти измисли ли име? - естествено, искаше първо да чуе нейното мнение... все пак ездаческите имена бяха по-странни.

- Ами... не съм сигурна... мислих повече за момчета, отколкото за момичета! - призна си тя и го погледна с развеселени очи.

Засмя се, той пък защо бе останал с впечатлението, че тя бе искала повече момиче? За него нямаше значение. Пак се радваше и на едното и на другото.
- При ездачите името идва просто ей тъй, когато видят детето си за първи път. Моето сърце ми каза, че Юкари е хубаво име. Но зависи и от теб.

- Чудесно! - веднага сеобади -Наистина би й подхождало.. Юкари...-няколко пъ ти го повтор ии се засмя на бебчето - Юкариии!

- Е, тогава явно намерихме име, което се харесва и на двама ни. - пък и той си знаеше, че дори да изберяха друго, ездаческата му същност винаги щеше да мисли за малката като за Юкари. Така бяха устроени те. Помилва детето по ръчичката, както можеше да я достигне сега.

Наложи се скоро да изведат бебето от стаята, а Анджелика бързобързо заспа, защото бе изтощена.

Ако вземеше да преследва докторите, щяха да го набият, образно казано... просто остана където си беше сега. На него емоциите му бяха в повече... о, после щеше да търси момчетата да им се обяснява.

Плъзна се леко надолу, както се бе отпуснала на леглото и потърка лицето си в ръката му.

Усмихна се моментално, когато върна вниманието си на нея и я погали с другата си ръка. Нуждаеше се от сън сега... ако можеше да й влияе с магията си, дори щеше да й даде някой приятен сън, изпълнен с цветя и пеперудки.

Спеше спокойно и... в момента не сънуваше нищо. Лицето й изглеждаше спокойно и безгрижно, макар и изморено

Предаваше се... можеше и той да поспи... само малко... така или иначе, незнайно как... винаги усещаше, когато нещо не беше наистина наред.

Щом той легна до негя да поспи, тя отвори леко очи, разсънена от поскърцването на леглото и се усмихна

Вече беше затворил очи и се усмихваше... бързо се унасяше, нямаше спор... нищо, че се будеше лесно по принцип... е, войник беше...

Сигурно след няколко часа донесоха отново бебчето иАнджелика веднагически се събуди

Той се събуди заради нейното раздвижване по-скоро... все още предстоеше да изгради бащинския си инстинкт... при ездачите той беше особено силно развит... затова някои ги определяха като много ревностни татковци, които винаги знаят истината... дори децата им да ги лъжеха.

Тя подаде бебчето набащта, защото изглеждаше така, сякаш искаше да го гушне. Хехе, Ямада беше мнооого сладък като баща

Той се окопити достатъчно бързо, че да не направи беля, която да му тежи на съвеста години наред... слава богу.
- Здравей, малката! Поспаланче, ще започнеш да ми липсваш на всеки две минути.

Анджелика серазкикоти и просто се загледа в тях-




- Анджелика роди...-отчаяно каза феята - Вече няма да ми об ръща само на мен внимание... - кресна в стаята, където бях амомчетата и заподскача на главите на всички

- Не, определено прилича и на теб... ако не коментираме цвета на косата. Не знаем какви са очите още.

- Глупости... една майка обича всяко живо същество по равно, когато и то се радва на това, което тя има.

- Нослето е мое, както и устните, но брадичкатаа...-зцасмя се и погледна тази на Ямада.





- ДА БЕ!

- Хм... - усмихна се и на двете - Предполагам, че си напълно права все пак...

- Така си е! Жените са изключително мили, особено когато станат майки.

Усмихнато погледна към бебчето, но само като се опита да мръдне усети ужасна болка.



- Да ама ще се грижи за бебето повече!