Когато се срещнем...

- Може и така да е... а може и да е, защото там вече всички не ме харесват. Ей, не мисли брат си за някой, който го харесват навсякъде и винаги! Виж, Гио минава...

- Защо не те харесват?
Изабелла помръкна, тя бе причината да не го харесват там...

- Защото много бързо им омръзвам... аз съм човек на случайността... днес ме харесват, утре не...

- Ех! - малката се изкикоти, а Изабелла си взе една бисквита и се заговори с някой от момчетата, на когото още не знаеше името...

- Май се отказвам от довечерашното вино, момчета... - другите си продължиха по мъжки да си подхвърлят кога и защо биха празнували... разбира се... Макар че бяха големи мераклии да си говорят за абсолютно всичко...

Изабелла мило се усмихна на Кимбли,а след това и на малката му сестра.

- Е, вие как, видяхте ли много чудесии? Къде бяхте? Колко странноприемници имаше? Злато имаше ли? Какво търсихте?

Страноприемници лии? Изабелла щеше да ги изяде с поглед, макар да не си го и помисляше това, Кимбли би трябвало да го знае... Тя си се грижеше за него... както и той аза нея де хД

- Момчета, опомнете се, опомнете се! Ние бяхме при кентаврите!
- Оооо... Загубена работа... там нищичко няма! Не сте измръзнали?!

Малката поглежда тъжно към батко си.
- Не сте, нали?

- Стараехме се да сме все на топло. Нали и ти, партньорке, се чувстваш добре? Не носих топливни материали, но имаше...

- Да, да, чудесно.- усмихна му се тя.

- О, страхотно... щеше да е голям резил да си оставя помощника измръзнал!
- Да, още повече, че се е съгласила да тръгне с теб

- Харесваш ли батко ми? - веднага я попита и се намуси, беше ревнива сестричка, посочи заплашително Изабелла, а тя и се усмихна притеснено.

- Не я питай директно пред всички! Някои хора не обичат да си признават или не пред публика, ей, мъник!

- АМИ ТИ? - Обърна се подозрително към него и го загледа.

- И при мен е същото. Това, че обичам да контактувам с много хора, момичета също, не значи, че мога да признавам любов пред други хора... а и знаеш за моя проблем - той не разбираше... любовта по истинския начин.

Камък й падна от сърцето! Щеше да си помисли, че батко й е болен? Влюбен, да бе! Невъзможно! Цунка го по бузката и се ухили.

Изабелла погледна към прозореца и безшумно въздъхна.

Е, дори и да искаше, той просто не знаеше как... става... дори мислеше, че има някакъв начин! Е, той харесваше партньорката си от мисията, но не знаеше как да я обича например.

О, тя даже не се надяваше да бъде харесана от красив мъж, можещ да притежава всяка...

- Е, аз вече малко огладнях... бяхме слезли да хапнем, а ти, сестра ми, ще ме умриш от глад!

- Даааааа бе, хахахах~~- засмя се и го стисна силно - В такъв случай и ти~!

- Охо, аз! Аз съм съвсем, съвсем невинно момченце. Изабелла, да сядаме вече, тези иначе ще ни измъчват

Тя му се усмихна и кимна, така или иначе си беше седнала..
- ХАЛЯАЛЯЛЯЛЯЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ

- Хей, я тихо тук! А, малкото ми сладко ягодче-братче Ямада не обича да пеят вместо негооо.
- Знам, че искаш да пея, но няма да стане.
- Тихо де, сега...