Когато се срещнем...

- Просто не бива да правиш... толкова прибързани неща - отиде да види как е и как да й помогне... леле, тези котета бяха твърде невнимателни!!

- Хей, не е вярно! Само съвсем рано сутринта е така!

Започна да се мята на масата, заюото не можеше да диша вече.



- Не е рано.

Е, постара се да й помогне да изкарат тази костица както можеше... дявол да го вземе, понякога беше дразнещо да знаеш, че си почти безсилен за някои неща.

- Е, добре, когато се събудя е така. Ще ми простиш, нали?

Закашлюка се, ала без костицата бе страхотно и можеше да диша... Прегърна силно Ишин, целуна о по бузката и измърка.
- Благодая, Ишин - мър.


- Ще ти пристя, разбира се. - каза шеговито и целуна челото му.

- Много внимавай, моля те... имам чувството, че навсякъде можеш да се нараниш. Притеснявам се за теб.

- О, толкова ти благодаря... сега ще те черпя за благодарност.

- Толкова много се притесняваш за мееен! - измърка тя и се изкикоти, помилва с меките си ушички лицето му и се усмихна отново.


- За целувката? Е... ще бъде достатъчно ако ми дадеш една. - пошегува се.

- Все пак, коте, ти дойде, за да намериш помощ.-.. или пък някой, който да ти обръща толкова внимание.

- Хм, вярно? Щом казваш, приемам го за истина.

Тя потърка главичка в него отново, а след това въздъхна. Дъхът й на месце погали бузата му, а тя се изхихика.
- Месце! Мър!



- Чакам. - засмяно посочи бузката си.

- Хищник такъв - е, поне не беше обида...

Ама той не искаше бузката май, или поне накрая се оказа, че бе си избрал да я целуне... както обикновено? Нещо такова...

- Мъррр, мога итеб да изям! - измърка доволно тя и се усмихна котешки.


Зарадва се от реакцията му. Прегърна го, щом я целуна и погали косите му.

- Не ми се вярва. Ще си изгориш езика и ще те боли...

Е, той имаше да й се радва доста повече, но пък с времето... кой знае колко още такива ситуации щеше да има.

- Аз не обичам да ме боли - издърпа езичето си, а след това се скри под масата.



Щом целувката приключи, Анджелика му се усмихна и погали нежно страната му.

- Да, знам... просто казвам, че месото ми е опечено... нали съм огнен тип...

Усмихна й се отй едно широко... доста щастлив си изглеждаше нямаше спор.
- Да вървим?

Показа се изпод масата и кимна котешки
- Да...ама няма да ме боли ако не те ям, няли?Мяу?


- Да, хайде. - направи крачка назад и го остави дас е изправи.

- Разбира се, че няма... чак толкова опасен не съм.

Е, беше значително по-лесно, след като вече се беше разсънил съвсем... слава богу. И дано не бяха изяли всичко долу.

- идва някой! - сепна се, изхъска, наежи се и се вкопчи в блузата и врата му.


Катрин излезе от стаята на Джи и въздъхна сънено.
- Ох, спи ми се... - спъна се в пижамата си и падна на земята. - Уф.

- Ох...- на Анджелика й притъмня пред очите и тя се хвана за Ямада, зад ане падне.

- Спокойно, спокойно. Нормално е, все пак тук живеят още много хора.

- М? Защо не поспиш още малко... не е хубаво да ставаш против волята си, когато няма нищо наложително - естествено бе буден и естествено отиде да й помогне.

- Спокойно, искаш ли вода. - вече можеше да очаква всякакви странни неща... е, не че не го уплаши в първия миг...

- гУШНИ МЕ, МЯУУУУУУУУУУУУУ!-изхъска тя в ухото му и се вкопчи още повече.


- Благодаря. - вдигна се тя и го прегърна, задрямвайки права на рамоото му.



- Не, не... - каза и усети как й се повдига, ала все пак нямаше да повърне де. Лицето й пребледня, а тя леко го стисна.

Това и направи, макар че не разбираше защо... все пак те дори може и да не влезеха тук...

- Моля. - той се върна с нея до мястото, на което седеше преди малко... ако заспеше по-добре може и да я оставеше тук...

- Нормално бе да й ставаше лошо отвреме навреме... не искаше да рискува с каквото и да било... май трябваше да си донесе някое четиво за такива неща.

- Мяу... сърдит ли си ми, мяу? - скоро се превърна в човек с ушички и опашка. Косите й бяха пуснати, а роклята разкриваше синините по цеялото й тяло.



- НО ще стана!-з акани се тя като пианица, но такааа й се спеше...


- Спокойно, нали... нормално е...- седна на леглото и сложи ръка на устните си.

- Не, разбира се. Чудя се само как успяваш да намериш сигурност в толкова кльощав и на пръв поглед странен човек като мен.

- Искам да си починеш още поне мъничко... ще е по-добре за теб.

- Да, знам, че е нормално.

Тя слезе на земята и го погледна.
- Вииж, как ти се струвам като човек? - попита и разгледа опашката си.



- Аз...добре...-каза и мъчително легна на леглото.


- Да...

- Красива си... определено е така... и сладка с уши.

- Точно така. Затвори очи и си почини още малко...

- Мислиш ме за красива? Йее, радвам се да го чуя!!


- Мммм... НЯМА!- стана от леглото и изтича до банята, където с освежи и се върна, сядайки в скута на Джи.- Стига съм спала толкова.


- Добре съм, да слизаме наистина..

- Няма как да не си... погледни се и ще видиш, че си е така.

- Защо? Все пак на организма ти му се спи.

- Добре... добре... дори и да ти стане лошо, не сепритеснявай.