Когато се срещнем...

- Най-често му правим една отвара заместител... гореща е почти колкото истинска лава от вулкан... хие я като все едно ние както пием вода.

- Леле... странно, мяуууу!- измяука писаната и забеляза как Катрин вече дреме на рамото на странния мълчалив батко.

Засмя се.
- Всички сме странни. Джей-джей, няма проблем, можеш да се оттеглиш, не е нужно да ни правите компания.

Близна му бузката отново и се размърка.


Катрин си спееше...

Усмихна се на нея, после кимна за довиждане на другия, който си взе момичето и отиде да я настани на някое удобно кътче някъде из стаите.
- О, Ямада, ами вие двамата?
- И нас ли гониш вече?
- Е, само давам идеи...

Анджелика се разсмя.
- Не виждаш ли, че иска да остане насаме с котенцето си. - пошегува се с него, все си още една - две сладки и се изправи - Хайде да ги оставим.

- МЯу?

- Не, просто се чудя защо седите така и ме зяпате, все едно съм най-голямата атракция на панаира... нямаме панаир.
- Защитавай си се.
- Ей!

- Хахахах, - Анджелика се засмя и започна да се оттегля, докато похапваше курабийки. Усети обаче, че нещо става... НАДЕБЕЛЯВАШЕ!
- Мяу..

- Хайде, скъпа, ние да си търсим... усамотение - Ямада я прегърна през раменете, докато онзи му се зъбеше насреща.
- Това е нарочно... ще го запомня.

Тя се усмихна, ала вече се чувстваше кофти... усещаше, че е напълняла!
- Сега като влезем горе ще ми кажеш честно... - закани се тя.


- Мяу? Какво?

- Ще ти кажа каквото поискаш и ще се постарая да е честно... Една секундичка, скъпа.

- М? Нищо... те просто обичат да ме закачат с всякакви неща.

- Добре.- щом се качиха горе, тя го накара да седне на леглото и смъкна роклята си. Пред него се разкри гледка на вече растящи и доста сексапилни гърди, все още плосък корем, ала загубил плочките си и малко понадебеляло дупе с все още слаби крачета. Нямаше целулит...все още. Нямаше и да има!
- Надебеляла съм, нали...


- Мъррр, остави ги. - близна го по другата бузка, а след това се погали и заговори- Ще ми почешеш ли гръбчето?

Усмихна й се, имаше някаква бегла идея, че ще бъде питан... нещо подобно...
- Съвсем малко е най-честният отговор, който мога да ти дам. Това притеснява ли те?

- Дадено... в момента съм на твое разположение...

Скри се под завивките до него.
- Да........



- Мъррррррррр, благода...мърррррррррр....ря.

Продължи да се усмихва и когато я прегърна с одеялото заедно.
- Ти пак си красива, въпреки това... знаеш, че е нормално... и знаеш, че нещата ще се оправят много бързо после. Или искаш да кажем на другите, за да те възприемат... по-нормално?

Харесваше му да му мъркат... но, о, това не можеше да продължи вечно... скоро сигурно трябваше да стане да поработи.

- А, не бързам ... ще им кажем, когато искаш, за менняма значение. - каза и след малко подаде глава изпод одеалото, целувайки го бързо по устата. -Благодаря, че го казваш...


Сякаш щяха да му позволят да работи... Прегърна го силно и го погали с ушичките си.
- Мен ме биха, ти ме галиш, затова сега ще си играя с теб!

- Казвам го, защото е истина, Анджелика.

- Съжалявам да чуя, че ти се е случило нещо неприятно по земите ни.

Усмихна се вече по-весело. Е, беше нормално една жена да се притеснява за фигурата си, според нея, особено когато винаги си беше била кльощавка... Целуна го отново, а след това се мушна под завивките и потрепери.
- О, колко удобно!


Скочи от него, а след това се погали около краката му, около него самия, след това и накрая го близна по бузката и погали с ошичките си.

Усмихна й се отново.. това все пак си беше нейната стая... нормално бе да й е удобно.. да свикне и да й е удобно.
- Чудесно... как предпочиташ да е? По-меки одеяла?

- Стига, стига... - той й се радваше, не, че забравяше бързо какво има за задължение, но беше добър в работата си, та затова имаше достатъчно време за такива неща.

Засмя се и погледна към него.
- Ямада, тези одеала са добре. - засмяно му каза, дааа, беше започналд а става грижовен и това я караше да се смее още повече.


Котето се натъжи иседна на земята със сведена главичка.
- Добре... гладничка съм.

- Ще видим, ще видим... - знаеше какви има в гардероба... но по-добре да пропуснеше описанията...

- Вече? Интересно коте си ти, така да знаеш.. .ела да си избереш, вече не съм сигурен какво разнообразие да ти отбера.

Щом той понечи да стане, тя хвана ръката му и го дръпна на леглото към себе си.
- Тази вечер ще останеш ли при...нас? - попита, поглеждайки го.


- Мяу? - вдигна музунка и се изправи - Наистина ли ще ме нахраниш?

- Сигурна ли си, че искаш да ти говоря до сред нощ? Разбира се, че мога да остана.

- Нали вече го направих веднъж! Защо да не го направя пак? Ела!

Тя нежно погали лицето му и му се усмихна.
- Става ли утре да си направим торта с крем ванилия?



Котенцето седна до него и разтвори устните си, очаквайки храната.

- Мисля, че имаме всички необходими съставки... така че, защо пък не? Аз обичам сладко.

- Първо, предлагам ти ето това - беше някакъв вид млечен крем или... каквото и да беше, просто уникална измишльотина на ездачите, която доста се обичаше.