Когато се срещнем...

Усмихна се както котето одеве, когато бе сито и на топличко.
- Супер тогава!


Изяде това, което й дадоха, а след това и другото, и третото... .
- Мммммм! - щом се засити (като изяде половината им хладилник) тя се отъркаля ооколо него, а след това се ухили - Мерси, мърррр.

- Ще стана по рано специално да намеря всичко, за да ни е под ръка.

- Пак заповядай... дано не ожаднееш сега... можем да ти предложим само вода.. .и малко чай, но не знам дали ще ти хареса.

Тя се прозя, а след това го гушна през корема.
- Добре...лек а нощ. - измърмори и много скоро заспа.


- Ммм??? Чай? Какво е това, мяу?

- Лека нощ, скъпа, лека нощ... - о, беше започнал да използва... странно обръщение... е, нищо, не беше грешка.

- О, ами в гореща вода вариш едни билки и те пускат миризмата и вкуса си... за котки като теб не емного хубаво...

Да,, тя също бе забелязала това обръщение, ал й харесваше да я нарича така.


- Ааа, мяу, тогава не искам.

Отпусна се, за да поспи и той... така или иначе всички скоро щяха да са по леглата, та нямаше и смисъл да излиза, за да търси разговори.

- Така си и помислих. Все пак, мога да потърся и мляко... а скоро време... не знам, тук ли ще останеш?

Е... жалко, че сега девет месеца вероятно той щеше да се отчая от нея. Тя обичаше да разговаря на всякакви теми, ала сега май щеше да се превърне в мнооого...капризна жена, иигладна..


- Мяу? Аз.. не знам как се появих, тръгвам си,да, добре. - каза и се превърна в котенце, а след това тръгна към прозореца.

Както и да бе... щеше да разбере всичко в последствие... пък и той беше търпелив човек... или пък щеше да се научи...

- Но аз исках само да знам дали да ти потърся стая... дали тук ти харесва...

Е, попринцип Анджелика не бе такава, но знаеше ли човек... всяка жена, щом забременее, малко или много се попроменя.


- А досаждам ли ти, мяу? - веднага се врътна и измяука, потърквайки се в краката му.

Каквото и да станеше... предполагаше, че няма да се ядоса, ако не друго... все пак... това на практика бе доста трудно нещо при него... Прегърна я и той, за да се унесе по-здраво.

- М? Не... но се чудя дали ще ти е добре, ао те заведа горе, когато дойде време да се кача.

И скоро заспаха гушнати.


- Ако ми стане зле, ще ти кажа, мяу.

- О, да, разбира се... искаш ли да опитаме - е, той оставяше стаята си свежа и разбира се махаше всичко неприятно, дори за него, но човек никога не знаеше...

- Ами... добре, мърррррр, хайде! Мърррррр... - качи се на гърба му.

- Сега е видиш къде обикновено можеш да ме намериш - коридорът беше тесен, явно бе на четвъртия етаж, стаята бе малка и тясна, но само защото имаше много химически принадлежности, а пък и твърде голямо легло за помещението... и диванче и маса и така нататък... в момента миришеше на лимони.

- Апцих!- кимна по сладки начин, както котетата кихаха. - Лимонце?

- Да... да променя ли миризмата. Друг плод, нещо друго... има много избор.

- А, не, недей, мъррр... - прегърна го силно и облиза и двете му бузи, също и устата му. Малко езиче, спуснато по розовите му устни, ала тя бе котка и не съзнаваше, че за нормалните човеци това бе целувка.

Усмихна й се, това го правеше често, макар че с неговата неспокойна и бурна душа да изглеждаше, че е нервна усмивка в повечето случаи.
- Не го прави де. - макар че той я прегърна, за да й се порадва.

Отново писето се натъжи и го погледна с големите си кристални очички.
- НЕ ти ли харесва, мяу?

- Точно защото ми харесва и точно, защото не бива така... ние наричаме това целувка.

Тя се сепна и сложи два пръста на устните си.
- Целувка ли? Харесва ти да те целувам, мър???

- Разбира се, че ми харесва, но не може. Все пак целуваш този, който харесваш силно.

- Мяу? - примигна объркано, ала след това отново облиза устните му, сякаш й харесваше така да си играе.

Ех, как ли Ямада беше научил онова синьо коте да разбира какво и защо хората не възприемаха. Е, за него не беше особен проблем да приема това... такъв си беше по природа. Но пък не можеше да й отвърне по... такъв начин.

Тя не се и надяваше, защото неразбираше, но ако й отвърнеше някога, щеше да разбере. Затова спокойно продължи да го ''целува"