Когато се срещнем...

Целувката йс е стори толкова сладка, че тя нямаше как да не поиска да си открадне още малко...и още...и още... усещаше как сърцето й силно се блъска в гърдите, а тя иска да продължи да го целува.



- Коя искаш Джи? Аз не съм претенциозна.

Нямаше нищо против, нали, беше Кимбли... а това му се услаждаше най-много от всичко. Затова дори той можеше да стане по-настоятелен... такъв си и беше.

- Синьо, след като ми откраднаха зеленото...
- Синьото ти отива повече! Да започваме, надъхах се!

О...тази целувка я караше да потреперва, плъзна устните си по едната му страна и шията му.



- Добрее, аз съм с жълтооо - каза зарадвано тя и си нареди пионките.

- Надявам се да не си изморена - е, той разбира се нямаше и да я изморява, но нищо не му пречеше да се отдаде на разнежеността или каквото и да притежаваше, за да продължи безобидната игра на целувки.

- Така! Аз ще съм първи и първи ще си остана!
- Стига си се фукал, Анату! Това че си с номер първи нищо не значи! Онова и това е друго!

- Малко... ти каза, че си многои изморен, до колкото си спомням? - засмяно попита и го целуна леко по устните.



- Ха, още от първия път хвърли шест! - изумено погледна към момченцето.

- Да, но когато съм край теб, как да не се изпълня с енергия поне да те целувам, а?

- Хааа! Аз съм велик късметлия!
- Да... стига да не е свързано с баня и сапун...

- Еее, тогава по-добре си почини. - нарочно каза тя и сведе срамежливо поглед.



Катрин прихна
- Хахахахх!!!

- Не... не искам да си почивам, искам да те целувам. Само още малко... ще ти оставя поне капка дъх, не се безпокой

- Аз не мога да изкарам и три!
- Не се сърди...
- Да де...

- Що ми се молиш... - каза тя и целуна палаво момчето по устните...


- Хехе, все ще ти излезе късмета със зарчето!

- Е, защото така ми е по-сладко... - а, май си му беше сладко както и да бе, но пък просто трябваше да каже нещо.

- Ще го накарам тоя да плюне и ще ми провърви!
- Това е гадно...

Целувка след целувка... и отново...и още една...


- Хахаха, браво браво, още малко

- С молитва или не, вече не мога дори да спра... толкова си сладка... да...

- Пу, най-сетне! Последен!

- Много...сладки целувки.- каза тя с премрежен поглед, щом примигна няколко пъти чак тогава успя да го фокусира и да го целуне...отново.


- ХЕХЕХЕ, нищо, важното е че все пак хвърли шест!

- По-сладко нещо от самата теб няма.

- Да! Сега ще наваксам и ще ви предваря... Джейдън, само да си посмял да ме бутнеш!

Прегърна го силно, засмя се и му подари една последна усмивка, след което се измъкна под ръцете му и се сви под завивките
- Ха ха хааа, сладото свърши!


- Не три, не три, неееееееееееее! - сведе отчаяно глава, жейдън БУТНА НЕЯ!

- Сърдит съм ти - макар че не можеше изобщо да се каже, че е така с каквато усмивка имаше на лицето си и с този тон.

- Не се сърди човече!
- Правилно са кръстили играта.
- Повече късмет...

Подаде се под завивките и го целуна бързо по бузата, след това отново зашава.


- Да, да... сега дано имам 6!

- Хм... добре, мисля, че не съм ти чааак толкова сърдит...

- Ще имаш!
- Аз ще тиии дам от моя късмет!

Подаде се отново и тогава нежно погали челото, лицето, носа, устните му и стигна чак до гърдите. Спря усмихнато.
- Кимбли, ако си тръгна някой ден, когато и да е, ще ти липсвам ли? - о, тя бе романтична душичка.


- Де да можеше! - засмя се и след няколко неуспешни опита, в които момчетата продължаваха да играя,т тя изкара шест и викнар адостно.
- ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

- Мисля, че да, скъпа ми партньорке. Всеки ме наранява, когато си тръгва от живота ми по някакъв начин. А ти си част от живота ми сега.

- Включва се в играта, вдигнете щитовете!
- Ха-ха, щитове подготвени! Защо няма някой да я спре на точното място...

Докосна нежно челото му с устни и сеусмихна, прегърна го след това и въздъхна.


- Йеееееееееее!! Още малко и ще ви бияя!!

Прегърна си я като кукличка, внезапно оставил се само на няколко мига спокойствие. И все пак, ако тя си тръгнеше, щеше да е малко по-гадно... имаше и такива случаи.

- Не! Няма! Ще се преборя с теб!!

И след поредната доза романтични и страстни целувки, Се отдадоха на спокоен сън.





- Не...не...не... ПЕТИЦА?! НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!! - точно преди да вкара, едно от момчетата й бе бутнал пионката.

- Ха! Ха! Виждате ли, че аз имам късмет, а! Страхотно, страхотно!
- Не и аз ще те бутна скоро, само двойка ми трябва...

Kaтрин отчаяно се хвана за главата... нямаше вече да играе, просто нямаше смисъл, тъкмо да вкара и хоооп