Когато се срещнем...

- Не мога да повярвам, че дори на тях не можеш да имаш доверие... но ти си знаеш най-добре тогава... да не променяме представите...

Котката се ядоса, скочи от него, изхъска и избяга на някъде към коридора.

- Е, Ямада, уважавам ти търпението значи.
- Овньо, аз дори се чудя ти как толкова дълго не си показа раздвоения език. Да, разбирам защо и така нататък, но със склонноста ти да говориш идиощини...

- Писаната се разсърди. - засмяно каза Анджелика и въздъхна.


Котето седна по средата на един от коридорите и започна да ближе лапичката си.

- Да, затова Ишин е тоталният единак. Той ивнаги прави така, че всеки човек да му зашлеви шамар на драго сърце - каза единият, докато самият русокос овен се настаняваше на масата, естествено с крака върху нея де...
- Ха... аз и без това съм много труден за "отглеждане"

Aнджелика си хапна, от онова което бяха донесли, а котето заспа в студения коридор

Е, Ишин беше човек на настроенията, които пък много ясно си личаха в пламъците, които обичаше да дава на очите си всеки път... Понякога просто му омръзваше да не е себе си... но пък имаше кой да закача, май Ямада му беше жертвата за момента... поне не беше злобен.

Котето никога не бе искало Ишин да небъде себе си.

- А, ще те зашлевя и аз като онези бабки в миналото, ей!
- Бонбон, аз съм ти батко! Роден съм няколко месеца преди теб и ще ме слушкаш!
- Кимбли е най-възрастен, него ще слушам пък... И Грег... И Сиг също...
- Представи си, и Гио е по-дърт от двама ни, боже...

Анджелика за малко не се задави от смях, щом чу това..




-Мяууууууу

- Не се смей, вярно е! - макар че Ишин се засмя просто защото физиономията й беше смешна. После замислено преброи нещо с пръсти. - По твоята логика, бонбон, ако имахме строга патриархална система, Кимбли щеше да ни е акъла на всичките, аз трябваше да слушам цели десетима човека... а ти... 30! Ямада, момчето ми, много си младичък...

- Котето е тук.- каза не особено ентусиазирано Катрин на Кимбли, щом минаха покрай коридора.



Изабелла отвори очи след час отново.

- Да... може Ишин вече да си е показал зъбите... ще му мине и ще я търси после... ако не ще се завре в някой клуб и така...
Като отвори вратата го посрещнаха двама възторжени съученика.
- Джейдън! Ха! Ти трябва да слушаш и двама ни, понеже сега си най-малък в стаята!!

Е, той най-сетне беше се събудил и сигурно сега беше до тоалетната... значи се бе събудил преди малко...

- Писаната ви се е загубила - изумено каза Катрин, вероятно от онова, с което ги бяха посрещнали. - А? о_о'



Котето го свари в тоалетната иказа "МЯУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУУ'
Изабелла се потъркаля в леглото

- А, да... ако не ме е намразила до после, може да я потърся... Извинявам се, че ви посрещнахме с викове де...

- Какво? - той тъкмо хубаво си миеше лицето и учудено вдигна глава от кърпата... о, слава богу, котка...

- Добро утро! - засмяно каза Катрин и седна на един от столовете.


- Аз съм неко, мяу. - каза тя и облиза лапичката си. - Ишин ми се скара и аз му се сърдя, мяу.

- Добро, добро... Джейдън, ти да не ни се разсърдиш, ей!
- Глупости, то си е така... аз спдам към най-младите от 40-те.

- О... Неко?! Но това е мъжката тоалетна, ти... момиче ли си... чакай, Ишин е излязъл най-сетне от стаята си... о, той е такъв овен понякога...

- Най-ладия!? -изумено погледна към него.



- Мяу... момиченце съм и не знаех, че имате разграничения - момичета и момчета!

- Не най-младия... най-млад е Суно... но аз съм от най-малките в класа.

- Ами, за да е по-удобно! Какво, мъжките некота не са ли различни от женските?

- Aaa... - kимна тя,- Ясно!



- Има, разбира се!- измяука тя и се оплези. - Сега излизам, странни блондине, мяу.- каза тя и излезе гордичко през вратата.

- Ех, сега да хапнете и вие и то свърши.
- Абе има...

- Ох, няма ме седмица-две и вече и котки са се появили...

- М... - въздъхна и се изкикоти само след минута.


- Чух те!- измяука тя-Имам остър слух,

- Добре, коте, аз не съм казал нищо лошо. Учудвам се как така стават толкова нещ, докато ме няма, а като ме има нищо...

- Ни знам, мяу. - измяука и се отдалечи.


Изабелла се протегна, влезе в банята,за да се освежи, а след това потърси с поглед Кимбли.

Той довърши задачата си и тръгна да се връща. Сигурно вече се беше събудила... Дали да изненадаше после сестра си... трябваше да узнае първо къде е...