Когато се срещнем...

- Аххаа...- пробва и сама, ама го изпусна и то се заи в земята.

- За да не се получава така, обикновено хората, които се занимават с това преценяват най-удобния за тях нож... - неговия вече беше в ръката му и го въртеше без никакви проблеми. Инструктиран с няколко бели блестящи камъка сребърен ловджийски нож. - Зависи от тежината. Искаш ли по-лек?

- Да, малко по-лек.

- Така... - той разгледа тези, които междувременно Анату беше донесъл, понеже имаше на предвид какво можеше да им потрябва и пробва всеки от тях. - Ето тези са анй-леките, един от тях ще ти пасне... по него после можеш да си направиш свой.

- Хмммм.... избирам тозиии!-посочи този, който й хареса.

- Опитай го. Ако се получи и се справиш няколко пъти, дори и с няколко провала. Ще си поръчаш да ти направят по мярка. Ще ти покажа къде и как.

- Дадено!- каза тя и няколко пъти замахна, е, не бе пперфектно, но нямаше да заколи никой, ако го завъртеше така и сред тълпа с повечко хра.

- Да, справяш се чудесно като за първите си опити, честно.. .аз едва не заколих себе си...
- Беше забавно!
- Не! Но няма значение. Ковачът със сигурност ще иска да му кажеш какво оръжие ще предпочиташ.

- Кама, разбира се! - каза тя и се ухили - И...какво си щял да направиш?!

- Ами, упражнявах се като теб, но бях още много малък... ние хващаме оръжие на седем годишна възраст.

- Когато пожелаеш да отидеш в лагера и искаш да облечеш войнишката униформа, веднага те завеждаш както да си намериш дракон, така и да видят кое оръжие ще ти пасне най-добре занапред.

- Е, ако учителя не беше там, щях да изпусна този нож най-малкщо пет пъти на крака си!



(Ааа, хипер много дразни тоя нов облик ><)

-лЕЛЕ! Много опасно! - каза тя и се оцъкли.









(Да бе, и мен ме дразни Т.Т)

- Е, все пак сенсеят беше с нас. Имаш ли учител в Драконовия лагер нищо не бива да те безпокои... той поема всички отговорности, пази клетвите ни. Всеки ученик прави някаква клетва, някакво обещание към себе си, когато започва и учителят му е като втори баща... за някои първи.

(Махнаха го.. .иначе имаше яка способност... едничка)

- ТОГАВА ТИЩЕ БЪДЕШ МОЯ СЕНСЕЙ!!!





(Йееей, така е по-добре, макар че наистина с онова можеше всичко да правиш)

Засмя се, той точно беше най-невъзможният учител, който можеше да се начери. Това... хлапе...
- За да си драконски учител трябва да поемеш задължението да си винаги насреща за своя ученик. Дано да мога. О, и това за клетвите, за които ти разказвах... можеш да споделиш желанията си с учител, който се приема за твой баща, брат и така нататък само по свое желание.

(Бе друго си е класиката... и тук може много неща я xD)

- Ми...искам ти! Бати не ще да се заеме с това...предполагам, че няма да иска де.


(МЕРСИ ЗА ПЕСЕНТААА!!!! :333333333 *мече*)

- О, той просто е копиеносец. Той и Джейдън са. Оръжието обикновено се избира за момчета с по-яко телосложение в първите години... по-високи или пък по-широкоплещести... предполагам, че брат ти не смята още за добре да опитваш. Ножовете, да, те са по-удобни, камите пък дори потайни...

^^

-Даа, винаги съм ги харесвала!!- каза и кимна съгласна с думите му

- Е, тогава ще помолим човека да изобрети ножа под формата на кама, тъкмо ще ти е доста по-удобно да работиш с него.

- На истина? БЛАГОДАРЯЯ! - разпрегръща ги всички.

- Моля, моля... все пак, това винаги е в нашата страст, войници сме... Когато се понаучиш с ножа можеш или да продължиш с по-тежки, или да си избереш и друго оръжие.

- Да... и тогава ис кам, като стана по-добра, да се бия с вас!

- Дадено... това е най-лесната част, ти само се нуждаеш от уроците... искаш ли сега да си получиш камата или друг път?

- Искам! - веднага каза и вдигна наперено главичка. - И знам, че ще се справяя!!

- И аз знам, че ще се справиш, чак пък толкова да е трудно... Хайде, тъкмо ще се разходим, вземи и кончето... ковачът е долу, в градчето.

- Добре! - кимна и се ухили радостно, сетне дръпна и Джи и тръгнаха натам