Когато се срещнем...

- Не е много далече. Само вземи и този нож, за да притеглят тежината му, нали знаеш... помисли как искаш да изглежда

- Вече си имам и рисунка на него.-извади я от джоба си, винаги я носеше със себе си, откакто бе тук. - Харесва ли ви?

- Иха, много е добра! Като истински е.. .или аз мога поне да си го представя в ръцете ти...
- Значи от много време ти се иска да имаш оръжие?

- Да... като малка си играех с пръчки и си представях, че е меч или някакво оръжие.... ех...

- Мъжко момиче си ти! Цяло чудо, че брат ти не си е играл с теб.. .но майка ви сигурно щеше да се хване за главата.
- Сигурно те е карала да се занимаваш с "женски неща", каквото и да значи това.

- Да! Точно... и винаги ми се подиграва за тях - посочи малките си гърди и пламна.

Засмяха се, после поклатиха глави почти едновременно.
- Той си е такъв!
- Винаги намира нещо в някой, за което да го дразни!

Поклати отчаяно глава, бяха рпави! Все й натякваше за малките й цици!
- Както и да е - преглътна смачканата си гордост и вдигна главичка - Хайде... хайде да ходим.

- На нас какво ни е измислил, дори няма да искаш да узнаеш.. .и няма да ти кажем никога! Насам, насам...
- Не вярвам да се е променил заради нас... такъв си е по душа...

- Има си вече какичка, ама на нея нищо не й казва! - кимна няколко пъти и се засмя - Хайде, хайде, няма да ви разпитвам за вашите прякори, че сигурно са гадни като моите..

- А, сигурно и на нея е измислил, ама чака перфектния момент да й го каже... е, може и да не е... не с всеки се получава.

- Ха-ха, да видим как ще реагира - разкикоти се Катрин.

- Дано не му се обиди жестоко.
- Някой записал ли си е колко плесника е получил досега? Е, да знаеш, че е точно заради това!

- Хехехахахах, бати е дивак!

- Да... Най-голям от всички и най-куку, в добрия... малко по-добрия... смисъл.

Тя се захили.
- Хахде гайдееее

- А, сега наляво и точно направо ще видиш знака на ковачницата. Не е далеч все пак...

- Да, да, хайде!- нетърпеливо викна и хукна.

Отвориха вратата и ги посрещна почти веднага едно старче със силни ръце и големи очи, вероятно заради тъмнината в малката къщичка, изглеждаха по-ярки от обикновено.
- Клиенти по това време тук, хм?

тЯ се сепна и отскочи назад, блъскайии се в Джи.



Разтвори за пореден път очите си и кра, не можееше да спи повече. Почеса се по главата и въздъхна безшумно.

- Внимавай, внимавай - засмя се някой от момчетата, който още не беше влязъл напълно.
- О, толкова съжалявам, с нетактичноста си и аз...

- Не сте направили нищо! Аз съм лесноплашлива.

- О, направих, появих се изведнъж! Трябва да се очаква от една дама да не очаква дядка да се яви ей тъй пред нея.

Засмя се на мъжа и му се поклони леко.

- Пак извинявай, дете, пак извинявай - отвърна на поздрава й с подобен и побърза да им кимне да затворят вратата, а той се настани зад тезгяха си. - Готов съм, готов съм за работа...