Когато се срещнем...

Тя само огледа господина, беше готов за работа! Каква робата?

- Дошли сте тук за? Копие за Джейдън, кунаи за теб, Анату? Или пък нож за теб, Вато? Обикновеният ловджийски.
- Всъщност, пак е нож, но вече с друго предназначение и за друг. Покажи му каквото носиш, Катрин.

Тя се ококори
- ЗА МЕН?! СЕГА?! ТОЛКОВА БЪРЗО!? - прегърна сил но стареца и му подаде рисунката.

- То става изключително бързо, не се безпоойте... ножа, с който предполагам си се упражнявала? Ако го носите ще е много по-добре... ще ми спести тройно от работата.

- Заповядайте - подаде му го

- Хм, обикновен кухненски.. .а искате кама... интересно. Ще ми отнеме малко време да уточня тежината, за да е същата и да го направя такъв... можете да се разходите или останете ей там, на столовете.

Тя го послуша и послушно отиде да седне на столчетата

Момчетата трябваше да я последват, все пак мъжът щеше да се концентрира и да направи ножа, както трябваше... и затова се изискваше тишина де... те обичаха да пречат...

- Леле, не мога да повярвам...-тя си се радваше.

- Нали знаеш, че това е градчето на неограничените възможности... просто не си идвала тук преди!

Гушна ги и тримата пак и чак се разплака от радост.

- Спокойно, спокойно...
- Не плачи, ще разплачеш и нас...

- Ама аз от радост!

- Да, и ние от радост, ние се водим по настроенията на всички. Може ли? Даваш ли ни?

- Не ви давам да плачетеее!!



Нежни, плътни устни, докоснаха челото на спящия

- Добре!
- Ние сме мъже, да, права си.. *смърк*
- Беше нарочно...

Усмивка... нищо повече... доказателство, че дори и да го мързеше, винаги усещаше каквото му беше приятно.

Тя се засмя и изтри сълзите си, продължавайки да си стои сгушена в момчетата, които с всеки изминал ден ставаха все по-близки.




И ОЩЕ ЕДНА целувчица.

Двамата се усмихнаха, поне онези по-детински настроените де... те винаги се усмихваха, я... Джейдън изглеждаше пък спокоен... тяхна си работа с физиономиите...

Поредна усмивка и помръдване... о, да ставаше ли вече...

Тя се усмихна лекичко за пореден път и сведе смутено глава. Аааа, видяха я да плаче!




Покатери се върху него и продължи да си играе с лицето му, нямаше даможе да спи цяла вечер, ако не се събудеше сега.

Е, за тях нямаше значение... знаеха какво означава да плачеш... те самите бяха плакали много, много пъти.

- Кажи какво има, будна принцесо, която пречи на обикновения човечец да мързелува? М?

- А сега! Искате ли едно малко шоколадче преди да започнем битката???




- Ако спи шсега, довечера ще броиш овче... - целуна носа му, а след това го потърка в своя.

- Охо-хо! Вече се настрои бойно, а?
- Може аз да черпя... ако даваш...

- Хм, може и да си права... могжа да направя жертвата, за да ти поброя сладко и на теб.

- Може, може разбира се! - ухили се и кимна на другия - И да, вече съм готова за бой!




Потърка носле в неговото,а след това се засмя
- Може би...

- Какъв шоколад харесваш? Бял, натурален, кафяв... с плодове, без... ей там, на ъгъла има сладкарница.
- Избирай си опонента през това време!

- Хитсуджи на... - започна с овците, но запецна на половината, може би нарочно и се усмихна. - Можеш ли да спиш на шум?

- Обичам бял, кафяв, с плодове... ти ми избери! И...вече съм решила с кого ще ске бия. - усмих на се широко.



- Амми...не съм опитвала?