Когато се срещнем...

- Нима? Как така, аз няма да ви оставя намира и двама ви!

Изабела се ряазсмя, а Катрин смигнана чернокоската.

- Ааа, прибрахме се и казвате, че ви игнорирам! Никога пък!

Всички се разсмяха, а Катрин отново си го гушна.

- Не вярвах, че ще се справиш толкова бързо, все пак - Ишин беше меко казано изумен, или така само изглеждаше на външен вид
- Случва се...

- Имаше си партньоооор! - каза Катрин засмяно, а след това целуна батко си отново.

- Мяу...

- Аха... ето защо най-сетне се е справил като хората, а не отсъства с месеци! Браво!

Щом никой не й обърна внимание, писаната се намуси, измяука и хукна по кориддора да търси изход.

- Ей, чакай бе... ох, няма да мога да се оправя с котката... не съм толкова миличък, че да разбирам това!

- Иска много внимание. - каза Анджелика, която хапраше стафиди в момента.

- А аз не мога да съм толкова внимателен! Не съм научен на това...

- Кажи на писа в такъв случай. - смигна му къдрокоската и хапна още няколко стафидки.

- Но тя дали ще разбере... ох, не знам, ще опитам... но определено не мога да се справя така...

- Тогава й кажи да си тръгва. - каза Катрин нацупео.

- Но аз не искам да си тръгва... Ето, просто не ми е по силите да разбера какво искам.
- Леле, Ишин, не съм бил тук от доста време, ама това вече е върха...

Катрин се разсмя отново.
- Писа му е завъртяла главата за една нощ!

- Изобщо не се чувствам завъртян.
- О, оставете го него, той винаги е наобратно

- Нима? А се целувахте като влязохме.- смигна му Анджелика и си хапна още една стафидка.

- Хахахахаха!

- Да, защото тя ме помоли да види... ъ, как се казваше...
- "Човешкият начин" предполагам?
- Да, нещо такова.

- Ти можеше да й откажеш! - и Изабелла, и Анджелика казаха в един глас.

- Аз ли? - другите момчета се разсмяха преди реакцията му.
- Той е малко такъв... не мисли много върху действията си.

- Значи все пак не я харесваш по онзи начин? - полюбопитства Катрин.

- Знам ли какво да мисля. Тя е хубаво момиче... но бива ли някой да се нахвърля на всички, само защото му харесват и са му симпатични...

- Леле, ако мислиш така, никога няма а си хванеш момиче! Ако ти хареса-кажи й?

- На мен не ми трябва момиче... всички ме мразят, защото "той сменя вкусовете си като кърпички". Аз съм тука като Кимбли, той ми е учител.