Когато се срещнем...

Щом влезе вътре, тя му се усмихна.
- Хеееееей! Добро утро!

- Охо, добро утро! - засмяно я поздрави в отговор, направо блеснал... по ред причини.

Тя го пегърна за добро утро, а след това ентусиазирано рече:
- Отиваме ли долу???

- Да! Да, да! Ще хапнем и ще видим какво см изпуснали!

- Добре, хайде. -засмяно каза и заедно слязоха надолу.


КАТрин си стоеше.

- Я, виж ти... искам само да изненадам сестрата, нали ми позволяваш? - той не влезе ведага, за да огледа обстановката. Беше бърз, затова не се страхуваше, че ще го забележи някой, ако се чудеха как ще стигне до там.

- Разбир асе, няма проблем. - каза тя и го изчака да направи каквото искаше.

Той прецени кога ще е най-удобно, за да не вземе да изплаши сестра си и да я задави, ако ядеше нещо, така че за миг изчезна както обикновено успяваше да направи и... коронният номер беше разбира се да си я прегръща в гръб.
- Май сме пораснали за тези няколко дни...

Тя скочи като попарена, а след това се обърна и силно го прегърна, все още невярваща.
- БАТКО!!!!!!!!!!!!!!- викна силно, че чак котката се стресна в коридора.

Засмя й се и я прегърна по-силно. Да, поне не я беше задавил... о, и беше... доста пораснала, или на него така му се струваше...
- Да, пораснала си.

- Не мога да повярвам, че го казваш! Вингаи казваш,ч е съм си малка... - елуна го по бузите и устата от радост, а след тов апродължи да го стиска.

- Каква обич, мяу.

- Но сега вече не е така... така го чувствам... не говоря за височината и така нататък... но и в това ще наддадеш.

Изкикоти се отново и продължи да го гушка.
- Затъжих се за теб, батко!

- И аз за теб, сестра ми. Макар и толкова често да се ядосваме взаимно, а? Виж, подарих пръстен на момиче.

Тя се обърна към Изабелла и я загледа изумено.
- М-моля?! Не мога да повярвм! Пред очите ми стои друг Кимбли!

- Аз? Ни най-малко, същият съм си! - макар че съучениците му, добре че не се месеха сега, можеха да го избазикат с нещо от друг тип...

- Да не си влюбен, че подаряваш такива неща????

- Лошо ли е да съм, ако съм? Да си й го взема ли, а? - ухили се на момичето си, сестра му да... най-обичаше с нея да се шегува по всякакви начини.

- Ма..а....не разбрах сега, ама не, не й го взимай, ти пък и ти!

- Това е просто подарък... защото все пак да ходиш с мен на мисия е огромно изпитание.

Тя кимна
- тАка е, тя заслужава!

- Да, знам, че заслужава. Щом и ти се съгласяваш.. .изпуснах ли нещо между теб и Джей, а?

Лицето и пламна, а тя погледна към Джи.
- А?

- Хм... май не е имало нещо по-интересно. Джей, батко ти Кимбли се завърна и ревнува пък!

Малката си гушна пак Кимбли, а Изабелла поздрави всички и седна наедин от столовете
- А, нищо, ние с Джей ще се подкрепяме и ще си страдаме. - оплези се на Кимбли тя.