Когато се срещнем...

По някое време я спря, за да й се усмихне. Имаше и други неща, които можеха да правят все пак.
- Къде искаш да останеш? В тази стая или в друга?

отето скочи от него и започна да оглежда любопитно и с муцунка да се мъчи да усети на какво мирише, аххх!- Мяуууууууу - една епруветка падна на главата й и тя измяука звучно.

- Внимавай, моля ти се! - ако беше разляла нещо от опасните материали, щеше да стане на пържола... поне беше само дезифектант, той я изми с малко вода въпреки протестите. - Просто по-внимателно с масата.

- Заболя ме, мяу. - изплака и се скри под леглото

- Толкова съжалявам... трябваше да те предупредя още веднъж, два пъти, за да внимаваш... значи ще ти намеря по-нормална стая.

- Неееееее! Мяу, мяу! Няма сама, мяу, няма!

- О... ами... тогава ти какво предлагаш да правим... нали си добре?

- Мяу.... - измяука и се хвана за главичката и се заклатушка под леглото изплашено. Прехапа устни. - Мяу...

- Хей - той се принуди да се наведе и да я потърси, дали можеше да се мушне... о, можеше, понеже беше доста слабичък, но дали щеше да отнесе през лицето едни нокти...

Ако се приближеше къу лицетоили опашката й - охо... а сега бе толкова разстроена, че щеше да го одере. Болеше я!
- Мяу...

- Как мога да ти помогна сега... - е, беше направил най-наложителното и поне нямаше да остане белег или друго неприятно нещо...

Одера го по ръцте, ала след това излезе и седна на земяа, поглеждайки го. Беше... Уф, болееше я срашно много!
- Главичкаа ми....

- Искам да видя - поредните мазила, които той правеше и използваше винаги му бяха под ръка. Не виждаше нищо външно... освен изгоряла коса, козина или каквото тя го водеше... но пак щеше да помогне. - Не щипе, не се безпокой.

- И ми изгори козинката... ох... - изплака оново и продължи жааално жално да мяука.

- Така, сега болката ще спре... за козината ти, имам за растеж на коса, козина и така нататък... но трябва да сме много внимателни с това, иначе ще имаш прекалено дълъг косъм.

- Дам представи си, мяу, да имам храст, мяу, на главата!

- Не, няма да позволя нещо такова да се случи. Само половин капка и ще си е всичко наред, ако позволяваш.

- Дано, мяу. - каза и се приближи бавно къ него. Погледна го недоверчило, ала след това сведе главичка ис е остави в негови ръце.

Той беше опитен в това, което можеше да прави, така че се постара и в крайна сметка успя да въстанови колкото козина липсваше преди малко.

- МЯУУУУУУУУУ! Благодаря! МРРРРРРРРРРРРРРРР! - хвърли се и го гушна силно, близвайки го по усата и бузата - Мърррррррррррррррр!

- Моля, моля... нали се опитвам вече цял ден да те направя възможно най-доволна - засмя й се, е, да котките бързо си оправяха настроението... но и той се радваше, че е помогнал.

- Мърррррр... - измърка я и пак се отпусна в ръцете му. - Искамда спим, искам да ме погалиш, мър, и да спим заедно.

- Тъй ли... ще си помисля - е, тя бе преди всичко коте и просто щеше да се сгуши до него по презумция, най-вероятно... поне нямаше на сутринта да има проблем с падаща козина навсякъде. Погали я по гърба, както я бе гушнал. - Хайде тогава.

Козината й настръхна, а тя измърка в ушето му. Щом легнаха, тя наистина се сгуши в него и го близна няколко пъти по бузката, устаа и шията.

Усмихна се и хвърли едно одеяло отгоре им, просто за да не им е прекалено студено... Да, не беше лош избор да поспят...

Появата им беше съвсем внезапна и разбира се, в тронната зала на двореца... къде иначе Роланд щеше да ги прати... Кимбли несигурно отвори очи, бяха сякаш сънували досега най-различни красиви неща, преди да се стоварят тук, но леко и плавно.
- Май сме си у дома.