Когато се срещнем...

- Мъррр... - това бе последното, което Ишин чу, преди да заспи.



- Не мога да повярвам, вкъщи сме...

- О, определено... и сигурно всички спят! Колко е тъмно навън само! Сигурно на сутринта всички ще бъдат изненадани.

Да... хайде да лягаме? - предложи тя и пусна ръката му с лека усмивка.

- Хайде - той кимна към тъмните стълби за нагоре, нямаше все пак къде да легнат тук, освен на масата... нямаше да е удобно и приятно...

И заспаха...
***
На следващата сутрин, малката писана се размърда в ръцете на Ишин, облиза лицето, устните, щията и рамото му, а след това с ушички го почеса по коремчето.
- Мъррррррр...


- Мм... - Анджелика отвори леко очи.


Катрин спеше като заклана, а Изабелла...ами и тя.

- М, аз съм мързелив... - промълви си нещо онзи, дори дали беше точно това не можеше да се каже със сигурност...

- О, събуди ли се... какво съвпадение - розовокосия тъкмо беше бил събуден от нетипична музика в главата си... сетивата му оставени на произвола на съдбата го будеха най-често.

- Мяу, гладничка съм... - коремчето й изгъркори, а тя се омилва около него отново.



- Добро утро. - целуна го по едната страна тя.

- О, значи е сутрин и е време за закуска.... Добре, предавам се... сега слизаме да ядем.

- Добро утро и на теб... май ни очаква един доста приятен ден...

- Добър си... ала аз не разбрах името ти, мяу? - кърррррррр, изкъркори коремчето й отново.


- И аз го усещам по същия начин. - гушна го пък бъдещата майка и премести няколко кичура коса от лицето му.

- Ишин Рич... Хората тук и съучениците ми ме наричат Ричку, ако ти е по-удобно... хайде, когато си готова.

- Чудесно, чудесно - започваше период на сутрешна разнеженост или пък мързел... каквото и да беше...

- Ричку?Мяу... - засмя се тя и острите й зъбки се показаха - Искам да ти викам Ишин-мяу!


Целувка за добро утро изяде Ямада.

- Е, както искаш - кимна усмихнато и й посочи от къде трябваше да минат. - Нямам нещо особено против.

Е... изненада в просъница... не че бе особено сънен, но пък първоначално мързелив. Скоро се окопити да отговори с подобна.

- Мяу... - скочи от леглото, пооптави си косичката пред огледалото с лапа, а след това излезе през вратата.


- Ставай! - в следващия момент се засмя и го отви.

Той я последва, а и скоро щяха да се понасъберат още хора долу, тъй че... преди тях можеха да хапнат, ако тя се страхуваше.

- Хм... какво толкова, само още няколко секунди...

Щом наближиха, тя се качи на гърба му и измяука.



- Стааваййй.

Нямаше още никой, така че... о, имаше само храна де... чудесно направо.

- Добре, добре... ето, надигам се, старите кокали скърцат...

- Мяу... - измяука и слезе по-спокойно от него - Няма още никого, мяу.


- Стари! - засмя се тя и го разроши.

- О, да, но пък за сметка на това я виж какво угощение те чака... а и мен...

- Мда, нали такава е думата, я...

- Ммммммммммммяуууууууууууу!!!!!!!!!!! - скочи на масата и за части от секундата вече няколко чинийки бяха унищоцени.



- Айдеее, кокали такива. - засмяно каза и го дръпна за ръката.

Е, щом тя имаше такъв апетит... чудесно.. .и на него му донесе същата готовност за натъпкване, когато я видя.

- Наместиха се, кокалите, наместиха се... чувствам се добре

- Мляс-мляс - чуваше се от нея, а опашката й игриво се мяташе наляво-надясно, хищно защитавайки храната.


Тя се преоблече, върза ксоата си, освежи се и си заприлича досущ на старата, небременна Анджелика :Д

Е, той предпочете да заобиколи, все пак това вече си беше нейната територия... а и защото оттатък, от другата страна на масата, имаше и чай.

Усмихна й се. Като всеки войник, той не можеше да изглежда по-добре от вчера... освен розово-лилавата магическа мантия, май имаше доста малко други дрехи... сега пак беше по синята униформа.

- Murrrrrrrr~~~~ - измърка сладураната.



Анджелика се освежи и се приближи към поспаланкото.

- Внимавай, можеш да се задавиш, ако попаднеш на някое обезкостено месо...

- Е, сигурен съм, че вече не ти се стои на едно място, нали?

- Ааа!кхк хкхкхкх.. - закашля се тя точно след предупреждението, е, поне не се задави с тъна кост, иначе можеше и дане оцелее. Започна да се върти по гръб с цел да махне коста, ала неуспяваше.



- Даа! Хайде, мързел, мързееел. - пошегува се тя.