Когато се срещнем...

- Е, извинявай, извинявай, че ти взехме късмета.
- Но нали е е се сърди човече...

Тя се засмя
- Айде да видим кой ще бие!!

- Естествено, че ще съм аз!
- Самохвалко... Ти междудругото си хвана гадже, нали?
- не се опитвай да ме разконцентрираш.

Катрин прихна
- Гаааееже?Коя е щастливката

- Нямам си! Ей, не се опитвай да лъжеш, знам ти номерцата.
- Лъжат, остави ги - Джейдън и останалите много добре си знаеха номерцата - Ние, ако си хванем гаджета, то ще си проличи.

Тя се ухили.
- Все някога ще се случи и ще бъде мнооого интересно... и...и...ТРИ! Хахахахаха! Джи, взеха едното твое пункче.

- Хм, може и накрая аз дса бия, кой ги знае, ако се сдърпат.
- Да, особено като ми прилагате стари номера!
- Е, стига де, само веднъж беше.

Е...все пак накрая победи...?


Тя се размъда след няколко часа в леглото и погледна към сладко спящия кимбли.

- Хааа! Аз винаги съм най-добрият! - е, поне Вато да сепечели веднъж, а... той обикновено си губеше...

Нямаше начин нито да я пусне в съня си, беше я прегърнал през кръста, нито пък да се събуди скоро, освен ако не го накараха... сигурно беше си запазил бързата способност да се буди.

- Браво! - изпляска отново Катрин.


Тя се усмихна мило и остана в същото полужение, за д ане го събуди.

- Ха, ха! - продължи да си се кефи, преди онези да го спрат най-сетне, за да не се възгордява, я.
- Както и да е. Катрин, чухме, че някой искал да се научи да се бие, ама не разбрахме подробности, да не би да си ти?

- Дааа, аз!- гордо каза и се ухили.

- О, чудесно.... Аз и Анату сме доста свободни и можем да ти помагаме по всяко време. Той се занимава с малки ножчета до ками, докато аз съм по-скоро с меч.

- ЙЕЙЕЙЕЙЕЙ@! НАИСТИНА?! ИСкам! - подскочи отново и двамата ги гушна силно.

- О, да! Коато кажеш! Ние, понеже сме определени като деца, обикновено не ни искат услугите, макар че... мисля че сме добри... Джей?
- Да, добри сте... особено Вато с малките и къси ножове.

Тя се ухили за пореден път и от нетърпение заскача на едно място
- Джи, джи, джи, джииииииииииии!!! Хайде, кога започваме?



Отърка буза в съня си в неговата.

- О, нима си толкова нетърпелива! С ножове винаги можеш да се тренираш! Вато ще ти го докаже.
- Джейдън е с копия...

- М... - не се събуди, но пък реагира... добре, че не спеше като пън.

Закима отново
- Аха, аха, знам!


Тя разтвори леко очи, щом той измрънка нещо под носа си и го погледна.

- Тогава значи? Аз ти предлагам да започнеш с най-лесното, което се води... не, това ще е пак трудно, значи нож, обикновен.

Друго нищо не каза, пък и смисълът на репликата си остана неразгадан.

Тя грабна кухненския нож и почна да го размята наляво-надясно, като имаше опастност дя отнесе на някой главата.
- ТЪЙ?


Тя също се намести удобно и продължи да дреме.

Вато се засмя и скочи, за да й поправи начина на държане на дръжката. Той можеше да се нарече дете, лигльо и какво ли още не, но поне разбираше от това, с което защитаваше себе си и околните, донякъде.
- Трябва да внимаваш с острието. Ако ножа ти е много остър ще си отнесеш и ръката и кой знае още какво. Трябва да го хванеш ето така.

- Аха?- хвана и пак размаха, готова да ги разсече всички.

- Ето, към стената е най-безопасно да опиташ с първото си хвърляне. Ножовете са леки оръжия, но има прецизни и точни, ловджийзки или официално военни... които са по-тежки. Просто трябва да преценяваш. Специално с такъв модел... бих казал... може да насоча ръката ти нали?

- Може, разбриа се!!- каза тя, ала бе стегнала ръката си

- Защото все пак иначе е неприлично. - той може би дори ставаше за учител... но всички те учеха по маниера на своя учител, което беше нормално... - Отпусни се, не се притеснявай, ако го изтървеш или не уцелиш. Случва се, доста често... Ето така...