Когато се срещнем...

- Виждям. - каза тихичко и го нападна



Щом бе готова, се върна при него с широка усмивка на лице.

На момчетата им бе ясно, че Анату, техният номер едно, техният водач в листата, бе мирен и благ човек... не беше един от най-добрите им войни, на 40-те... но пък беше доста неуловим и добре се справяше с изненадващите атаки отляво, отдясно.. .и дори отгоре.

- Виждам, че вече си свежа и готова за външни приключения. Внимавай, че студът хапе. Хайде.

Е...щом няколко пъти бе повалена на земята, тя се ядоса и тръгна гневно към него, ала в битка точно това я правеше уязвима и по-лесно контролируема от "врага" в този момент...Падаше.



- А, обличам се, обличам се! - кама и си сложи дебелото яке.

Имаше време да се научи... това все пак се нуждаеше от тренировки и търпение, за да стане навик... Така че те нямаше защо да й се карат или пък да се мръщят... те бяха били същите.
- Внимавай, внимавай.

- Мен и така си ми е добре, но пък твоята нежна кожа ще пострада.

И плюооос...пльосна се по корем точно до подметките на момчето. Нослето й бе изцапано с прах. Малкатафея тъкмо бе влязла и станала свидетел на...ТОВА?! КНЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ!?!?!?
- Ей, ЕЙ,ЕЙЙЙЙЙЙЙЙ, КАКВО ИМА, КНЯ, КНЯ , ПОМОЩ! - развика се отчаяно феичката, а Катрин я плесна лего, запращайки я в стената.


- Ех - засмя се - хайде глупости.

- Стига, стига, стига... спокойно и мирно вече, де! - е, битката вече беше приключила.. оставаше сега да оправят пакостите, така да се каже...

- Но все пак си нежна, нали? Хайде, че ми се диша хапещ въздух.

- ЛОША КАТРИН!
Момичето се ококори и се изправи, приближаващо се
- Съжалявам, аз..не те бутнах силно, а ти как литна?! - сепнато каза.



- Е..това няма значение, не съм от захар, че да се разтопя ако завали, например..

- Нищо ви няма и на двете ви.... дори лоши ожулвания... така че не се карайте много... Просто беше малко опиянена от битката.

- Ех, добре, не се препирай с мен за такива неща! Това не значи, че трябва да те оставим да зъзнеш

- Лоша! - цапна я по носа феята и кацна на главата на Анату.
- Съжалявам .- разстрои се блондинката и погледна тъжно надолу.



- Добре добре, хайде да ги видим как кво правят и да излезем1

- Спокойно, момиче! Не обръщай внимание на феята, тя и тя малко прекали...
- Не се сърдете!

- Не вярвам да е много интересно... внимавай, че ако се целят със снежни топки, двора лети.

- КАКВО СЪМ НАПРАВИЛА?! - развика се пък феята.



- Хахаха, тогава наистина е по-добре, че си сложих по-дебело яке.

- Достатъчно! Развикахте се все едно е станала световта война тук! - дори Джейдън понякога можеше да надвиква някого.. .интересно, че дори се случваше...

- Мхм... Насам, насам~

Страните на малката пламнаха, а феята гордо го изгледа
- Ти пък какво се обаждаш? Това е спор между две ЖЕНИ~!

- Идваам - затича се зад него.

- Жени? Не ме разсмивай... това тук го наричаме просто една детска кавга. - поне спорът между ездачите жени тук завършваше винаги с предизвикателство за бой... или поне смъртна обида...

- Тук вече сигурно си посвикнала да се оправяш и сама...

-НЕ! -бясно го цапардоса по носа и се оплези. След това плясна и Катрин и си отлетя в стаята.



- Да и чувам викове.

- Феи... - другите момчета, които бяха свикнали да разтървават момичета, хванали се за косите, не мислеха, че това е нещо особено...
- Добре ли си?

- Кой знае какво става пак.. .да видим.

- Да...-казца със сведена главичка иси остана на земята.

Заедно влязоха и Изабелла погледна изумено към сестрата на Кимбли.
- А? Добро утро?

- Хайде, стани тогава, няма нищо.
- А какво се е случило по-точно? - брат й не вярваше, че такъв като Джейдън е способен да разсърди някого, но пък другите двама можеха...

Тя се изправи с помощта на Джейдън, ала бчез да го поглежда тръгна към вратата.

Изабелла погале леко р ъката на Катрин, ала не й обърна внимание момичето и т я я остави.

- Защо аз винаги оставам недоразбран... - на нея май и нямаше нищо... но пък Джейдън можеше все пак да я последва, разбира се... той беше тихо присъствие...

Тя влезе в стаята и се скри под леглото. Не искаше да нарани феята, не знаеше какво бе станало, само я бе докоснала, леко бутнала...

- Защо се криеш? - той все пак си оставаше любопитно... тих... ако не му кажеше, нищо... нямаше да пита и настоява повече.

- Така - тихичко каза и си пое дълбоко въздух. - Аз ударих феята. А неисках.(

- Не си виновна. Пък е и без да искаш. Тя е малко сръдлива, така е... но е напълно ясно, че не си го искала.

- Ти не ми се сърдиш, нали? -попита и се изправи, гушкайки се в него