Когато се срещнем...

- Стига де!
- Вярно си е...
- За първи път го виждам да го позволява на... някой...

- Ти знаеш ли, че тези сланини стават и за изгонване на хора... опитай се да се пребориш с мен!

- Наистина? Иначе какво прави?



- Мммм- бутна го от себе си, ритайки го в сланинките.

- Ами...
- Нищо.
- Обикновено с Кейстръл седят един срещу друг и само четат.
- Скучно е!

- А, няма да стане! Аз не се отказвам!

- Нищо? Е, че той и при мен се оставя!



-Хахаха, продължи тогава?

- Е, не знам... о, да... нарадва ли се вече всъщност? Вече се подготвихме за всичко!

Време беше да я хване, така че да не му се изплъзне... и да не го рита много...
- Готови за изнасяне навън~

- Ех, добре, хайде. - скочи от Джи и хукна след момчетата.



- Неее - засмяно викна и почна да го тупа по раменете.

- Спокойно, той веднагически ще те последва като добро конче!

- Няма пък!

Тя се усмихна и нежно погали страната на Джи.


- Е, хайде де, само с думи ако чакаш да стане нещоо...-изплези се, нямаше, щеше да се бори!!

Той отдавна не обръщаше внимание на коментарите на никого, затова изглеждаше перфектно спокоен... Поне можеше да се усмихва в отговор...

- Аз вече съм постигнал половината, малката - да, всъщност вече беше успял да се изправи и да я изкара малко от легжлото, както я беше хванал.

Млясна го по бузката и се захили, след това изтича до тях с меча иго размаха отново.



- Хахах, да бу! - плясна го още няколко п ъти ,зас мяно викна и падна на леглото

- Да те видим сега! Сто процента аз ще бия!
- Защото той.. .има късмет...

- Не, не, ставаш и никакво забавяне повече - със сигурност щеше да си постигне целта, както се бореше за нея.

- Късметът не е всичко в една битка -оплези се тя


- Хехех, давай, може и да успееш скоро

- Имам и умението, за да мога да кажа, че имам и късмет.. .ох, насметох го... карай... може да не си избрала мен.

- Казах ти, че почти съм успял... а ако пък ли не, другата крайност е да се разсърдя и да те завържа ей тук, за да се умориш от лежене.

- Играйте на камък ножица хартия, който спечели - с него.



- Ааа, добре! - залепи се за него.

- А, но ти беше казала, че си избрала... както и да е. Съберете се тука да изпълним ритуала!

- Предпочиташ да си вързана тук цял ден?

Тя застана до тях, с Джи винаги можеше да си направи спаринг.


- Не, идвам стеб. -каза

- Сейшу уа гу, джан-кен-пон! - естествено, тяхната разновидност на играта просто им беше на езика, дори да не го съзнаваха.. .и не че имаха с какво да се удрят и защитават... е, ставаше за определяне... - Неее... Анату е...

Тя се сепна, но след това разсмя и оплези
- Добре, дай да те видим!



.- Но искам да ме вземеш на ръце.

- Хм... аз не съм с кама, така че ти може да имаш предимство. Когато се биеш с някой, който използва меч... трябва да си по-бърз и хитър.

- А, аз ще те завържа тук и ще си изляза, за да ти стане скучно и утре да припнеш веднага!

- О, благодаря че ми каза.- каза тя и се наведе лм еко, в готовност за...ББОЯЯЯ!!!




- Не, не!- скочи въхру него е обсипа лицето му с целувки - Моля тее...

- Няма да е честно иначе, ти все пак започваш тепърва да свикваш с оръжието си - той извади странната си катана, черно-бяла на цвят, доста причудлива. Едната й страна бе напълно черна, острието и част от дръжката бели... но сигурно както с всичко останало и това си имаше значение при тях. Хвана я с две ръце и зае странична поза в готовност.

- М, значи се отказваш, нали.... Е, не че ще ми е лесно да откажа на такава молба...

Малката посегна към корема му с камата, но се завъртя и го ритна.



- Да, да, не може да откажеш! - каза и гоцелуна отново

- Добре се справяш за първи ден, тъй да знаеш - той още беше в защита, но когато премина в обратното движенията му станаха накъсани, бързи. Явно си личеше, че се занимава с това от години.

- Тогава да завържа и себе си...

Е, успя да я шокира само за миг, след това тя направи няколко крачки назад, без да изпуска камата си.



Усмихнато го погледна и го пусна
- Хайде, излизам е след минута - хукна да се освежи.

- Внимавай, внимавай... разгорещил съм се вече.

- А, вече си променяш мнението... харесва ми... - е, просто не беше от типовете, които се застояваха твърде много...