Когато се срещнем...

- Можеш така да се разходиш, че да искаш да се върнеш обратно... готова ли си?

Не... каза накрая след другите... кога ли не се знае...

- ДА, обаче ти, Ямада... толкова много ме разлигави и разглези, че не ми се вярва, да мога да се възстановя дори след раждането.





КНЯЯЯЯЯЯЯЯ?! о.о

- Нима? Не ти вярвам~ - усмихна й се миличко - Ще се възстановиш като стой та гледай.

- Трябва да ти кажа, че като ми говориш така, точно в момента, се плаша...това да те глезят така си е истинско удоволствие...

- Не ми забранявай да го правя! - о, дори и да му забраняваха, нямаше шанс да стане де... - Но иначе... вие сте моето семейство, не може един баща да не глези.

Усмихнато целуна челото му, а след това разсмяно се изплъзна под завивките.
- Ммммм... така е!

- Естествно, че е така. Предлагам ти да се разходим някъде... наоколо, близо.. .иначе ще трябва да се тресем на някой кон...

- По-добре разходка! - веднага прецени тя и кимна

- Така, така... трябва само да се наметнеш с нещичко... ето това кожухче харесва ли ти?

Тя се засмя, щом чу умалителните,които използваше, слред това кимна и го облече
- Благодаря.

- Дано моето е оцеляло след нашествието на учениците ми долу, където ги оставяме. Ще видим, като слезем.

И иизлязоха.
ДНИТЕ и месеците си прекарваха страшно хубаво, приятно, Ямада угаждаше на Анджелика , а тя отдаваше цялата си любов изцяло нанего, разбира се, как нямаше?! Беше напълняла доста, но...предстоеше да се случи голямото нещо. Сега стоеше в хола с няколко момчета от 4--те, Катрин и феята. Едни си четяха, други се смееха и играеха на карти, трети пък се правеха вятър. Анджелика усети леки болки, контракции? А? И пак? И пак?!?!? Хвана се за корема и усети как по лицето й се появяват капчици пот

Момчетата, които обикновено бяха напълно безгрижни по някакъв странен начин наостриха уши... беше всеизвестно, че ездачите споделяха много магически неща с драконите си. Имаха развито обоняние, усет, зрение... В случая усещаха, че нещо се случва.
- Ще повикам госпожата от отделението горе.

- Добре..-- каза тя и стисна леко дръжката на дивана. Феята и тя наостри ушета ипогледна към Анджелика сепнато.

Тази госпожа от горе дойде наистина доста... бързо... Някои момчета, вече предвидливо се бяха отдръпнали... какво, да зяпаха ей така безучастно, нямаше да стане. Докато онази се дотътри, просто бяха доставили всичко необходимо.

Много скоро водите на момичето изтекоха и тя се разтресе, о, едв аиздържаш на отвратителната болка!

Някои просто трябваше да излязат, не бяха за там... но те добре си го осъзнаха и го направиха, като оставиха новодошлите жени да се справят сами... те знаеха най-добре какво да сторят. Май имаха доста стаж и опит в това.

И... да, след около половин час, Анджелика лежеше на леглото встаята си, а бебчето само преди няколко минутки се бе родило - класиво момиченце, без никакви на пръв поглед проблеми физически.
Анджелика бе щастлива, но-...страшня болка, страашна... дори загуби съзнаните много скоро.

- Тя ще се оправи, но трябва да я наглеждаме за известно време... ти вземи успокоителни!
Той се беше появил вече, когато му позволиха да го направи, нали... И в момента възмтено вдигаше глава към докторката.
- Ама аз съм си напълно добре!
- ... хубаво... просто някои стават нервни.

Е, тя бе в безсъзнание

Двамата млъкнаха и жената се зае да се погрижи за нея, за да не стане опасно. По-добре розовокосия да не пречи много, че кой знае какво можеше да стори. Него го извикаха да си види отрочето, вместо да се тревожи тук... поне за минута, той щеше да си "отвлече" детето тук.

Скоро тя се съвзе и само ужасната болка бе останала на мястото на... а? Беше вече родила? Корема огромния го нямаше? Огледа се наоколо
- ъде е Ямада2

- Разбира се, че сме тук, мила - обади се, като вдигна глава, седеше сега от другата й страна, разбира се... че не беше сам. - Сигурно искаш да видиш някого?

- О!- тя широко сеусмихна и протегна ръце към бебчето. - Олелеее... красавица!

- Нали? - той й я подаде внимателно, поне за това време, в което беше стоял да пази майка й да не се влоши тук, бяха го научили и как да я държи, малката.