Когато се срещнем...

- Не мога да ти се сърдя. Аз съм човек, който не се сърди... не съм човек по-точно, но няма значение. Не познавам това чувство, освен ако не говорим за някой, който наранява семейството ми. В случая братята ми по оръжие, съучениците ми.

Е, тя не еше обидила братята му... тя не бе негова сестра, което означаваше, че нямаше да се разсърди, ако обидеха нея.
- Аха . -пусна го и се върна до леглото

Е, кой знае какво точно се въртеше в неговата глава. Него не го разбираха лесно... даже никак лесно...
- Аз не искам да си ми сестра. Защото те смятам по-близка... след като ме разбираш по-добре от другите.

Вдигна главичка към него и го ог ледна любопитно, усми хна се мило и кимна.
- Разбирам, ти...също-...си...скъп за мен и страшно близък.

Усмихна й се... направо огромен подарък... какъвто си беше по принцип. Но пък поне говореше истината винаги, така че... можеше да се вярва, че го казва както го чувства.

След малко се покачи на гърба му и го прегърна
- Защо не ми разкажеш повече за миналия си живот? Защо си толкова затворена личност?

- Страх ме е... преди ме беше страх, а после стана прекалено късно да разказвам на някого за себе си. Случиха се прекалено други важни неща между нас, като семейство. Когато дойдох тук, не знаех какво да правя, нито дали мога да се доверя на някого... и това вероятно е спомогнало за много неща. А и не съм точно човек.

- Ммм...-тя кимна - Както повечето тук, вероятно? Колко хора оттукне сте изцяло хора

- Е... има някои изключения, наистина... Не мога да кажа точната бройка... всеки е тук, защото носи нещо уникално в себе си. Такова, което е накарало Накамура-сенсей да обърне погледа си към нас...

- Накамура сенсей?

- Хито Накамура, да... нашият учител. "Сенсей" означава "учител"... Той е звеното, около което се събрахме... нашият баща, поне на повечето... или втори баща за онези, които си имат... Едно от най-ценните ни неща, когато бяхме малки... той страда много заради нас.

- Ех...а посещава ли ви?

- Но той постоянно е тук... Един учител не може да изостави децата, които е учил... дал е клетва да бъде с тях... Може да си се сблъсквала с него. Висок, белокос... с кафяви очи... леко прозрачен.

- Хм...- тя се замисли -О! Имаше един, който вечерта срещнах и ме заведе до тоалетната, беше висок, необщителен, сериозен..

- Не може да е бил той... Сигурно е бил Оки Рос. Наш съученик, който практически сякаш няма сърце... кубче от лед... Накамура е дългокос, усмихва се, дори да не е с устни, то с очи... много жив поглед има.

- Хммммммм...искам да мезапоз наеш с него! - ухилено каза и прегърна силно Джи.

- Когато го видя пак... ще те запозная... той няма против да се запознава с най-различни хора. Само трябва да успеем да го срещнем.

Тя кимна и се отдръпна от и без това не докосващия я Джи.
- Ами добре, чудесно, ако го видиш микажи, за да се запозная

- Ще видим. - той добре знаеше къде може да го намери... принципно... макар че учителят им бе като самите тях... не се задържаше дълго на едно място...

- Хубаво.- каза сп окойно илегна на леглото.

- Нали вече не се чувстваш... зле... да кажем...

- Не, не се чувствам зле, спокойно

- Тогава ще те оставя да почиваш, няма проблеми.

- Хубаво. Не ми пречиш.- каза тя и затвори очи.

Не й пречеше, но не беше особено на "ти" с много неща тук и затова обичаше да страни дори и от близки... все пак... щом не й пречеше, то това означаваше и че може да се разхожда наоколо... понякога го намираха да бърника из разни шкафчета в търсене на занимание.