Когато се срещнем...

- О, със сигурност си, щом не сме те виждали преди. - засмяно се обади Катрин и си остана сгушена в Джейдън, сякаш й беше брат - Кимбли й липсваше толкова много... нямаше кой да й напомня, че гърдите й са малки, дори това й липсваше!
- Мхм. - Анджелика пък пак огладня и си взе още една курабийка.

- Е, в такъв случай и тя скоро сигурно ще се върне у дома... те рядко се застояват извън пределите на познатото си... случва се, но трудно се приспособяват... освен ако не са непукисти и обичат да се запознават с хора...

От говоренето им, котката отвори очи, измърка, щом видя, че се намира в ръцете на онзи, който си бе заплюла и го близна за бузата отново. Примигна объркано, щом кожата му стана на малки топченца (настръхнала).
- Кожата ти стана на топченца? - примигна отново и я близна отново - А сега защо не става сега? -


Катрин прихна, едва се бе сдържала, но сега просто не издържа и се запревива до Джи.

- Твърде дълго е за обяснение, котен... но на теб не ти ли се спи? Твърде малко почивка си направи.

Котенцето примигна няколко пъти объркано, а след това му се усмихна весело. Сладките й зъбки се показаха й бяха чииисто бели.
- Ама опитай се да ми обясниш де, мяу! - потърка бузка в неговата и го гушна.

- О, няма да те мъча със своите научни обяснения... приеми го като... приятна изненада? Не знам...

Котято се усмихна миличко и отново го облиза по бузката.
- Добре! Искам да ме погалиш по главичката и под брадичката. - каза и сбръчка леко носле.

- Това наистина ли ти харесва? Не познавам много като теб, извинявай, ако въпроса ми те обижда - все пак му беше любопитгно какво ли би станало, ако го направеше, така че нямаше против.

- Да, разбира се! Обичам да ме галят по цялото телце, освен по корема! Там не ме пипай, ще те охапя. - лаза му и леко го одраска, за да покаже, че ще боли, сетне облиза местенцето и се ухили сладко.

Беше чувал, че котките по принцип не обичат, да, така че го прие за доста достоверно
- Добре тогава... - макар че го водеха по-скоро груб и недодялан, отколкото нежен и внимателен... не се беше чуло и видяло да си играе с котки...

- Мъррр~- чу се да мърка котето, докато нежно я галеха по хлавичката, под радичката и по страните.

- Май започва да му действа - Ямада просто се забавляваше, макар че... е, знаеше много добре, че всички настроения в Ишин угасваха и пламваха като горски пожар... внезапно... макар и да тлееха дълго... лесно можеше да ги потуши сам... зависеше от него.

- Така изглежда. - тихо каза Анджелика.
- Мяу...мъррррр

На блондинът с змийския език и лисичия поглед, който обичаха да бият така, по-скоро на шега, явно скоро му омръзна... Да, мъркането му харесваше, но и той не можеше вечно да прави това, скоро нямаше да може да си вдигне ръката... как при котките и некотата косата винаги беше толкова мека... странно...

- Благодаря, мъъррр~ - близна го по бузката.

- Млоя... пак заповядай, когато мога пак да го направя... Не те ли дразни, когато някой те докосва по ушите все пак?

- Никога никой не ме е галил, така че... съм страшно благодарна. Не ме дразни по ушичките, но опашката... хапя и дера, само да ме докоснат.

- Добре, ще знам... аз не се сърдя, когато ме хапят, така че няма проблем - а и него по принцип не го хапеха дори и инстинктивно... понякога дрехите му миришеха на отрова.

- Боли. - каза му- Никога ли не си усещал болка, мърр? - попита тя и омилка бузка в неговата.

- Усещал съм... даже твърде много пъти, отколкото ми се е искало... но не мога да виня някой, че дава знак, че нещо не е наред, не му харесва или пък и него го боли.

- Случило ли ти се е нещо, мяу? - попита и го гушна нежно, като част от меките й ушички погалиха шията му.

- Ами... зависи... случвали са ми се много неща... бях ядосан днес, защото имам проблеми с един от съучениците си... винаги си забравя отварата, а тя е жизненоважна за него... но все едно не му пука.

- М? Защо е важно за него? - не разбра тя и измяука жално..

- Той е роден с огъня... като мен... но при него магията е доста... силна... дава му енергия... ако не се храни с огън поне веднъж седмично, може и да загине, защото няма сили.

- И как го яде тоз огън, мяу?