Когато се срещнем...

- Спокойно, спокойно... просто стой по-мирна, за да не става така! - е, първо щяха да оправят болежките, а после да се учат как трябва да се стои до камина... но никое същество не бе достатъчно глупаво, че само да се гори, затова нямаше страшно. - Първо да се погрижа за теб... дори и изгореното можем да излекуваме.

- Ще ме пипнеш, мяу, за дупето, мяу? - примигна няколко пъти изумено, а след това се наежи и озъби. - Не ми пипай дупето!

Засмя й се и очите му засветиха още по-ярко, да, това бе единственото странно нещо, което притежаваше.
- Ти си го пипай, дупето, не настоявам! Лошо ли си се изгорила или не съвсем?

Хвана дупето си и го загледа лошо. Прехапа устничките си и се скри до камината отново. Беше я страх...малко... но и нормално, бяха я смазали от бой.

- Добре, просто бъди спокойна. Можем да се договорим, ако искаш. Няма да те докосвам по какъвто и да било начин, ако това би те успокоило... можеш сама да определиш правилата.

- Можеш да ме пипаш, мяу, галиш мяу и всичко такова,мяу, стига да не ме биеш, натискаш, мяу драскаш мяу и хапеш. - каза и го погледна с пясъчните си очи. Розовите й устни се разтворихаи тя потърка ръчичките си. - Добре, давай, мяу само моля те,мяу внимавай...мяу...

- Аз не мога да бия никого, освен ако не е орк - естествено бе, никой не обичаше съществата, създадени от кал, за да убиват... но това беше друга тема. Той беше и химик и лекар и знаеше как да внимава. Така че наситина се отнесе с внимание към синините без да й причинява никакви... други проблеми... Можеше да накаже хората, които правеха обратно, само защото имаше такива, които биха посегнали на същество като това.

Щом я излекува, тя се лепна буквално за него като дъвка. Обви кръста му с крачета, врата с ръце и го целуна няколко пути по бусите, мяукайки и мъркайки едновременно.
- Благодаря, мяу. - измрънка и се поутпусна в ръцете му.

- Моля, заповядай отново - стига да имаше достатъчно от отварата... трябваше да прави още скоро време, но не отнемаше много нерви... - Сега можеш да си починеш тук... или да се успокоиш, както предпочиташ.

- Мяу. - измяука и се вкопчи силно в него, забивайки леко нокти в гърба му. Не, нямаше да го пусне ВЪОБЩЕ.

- Добре... добре... няма проблем... къде искаш да остана? На топло? На студено? На приятната златна среда?

- На топло, мяу. Друг път, мяу, на средата. - каза и отърка сънено главичка в него. - Спинка ми се, мяу.

- Спи, спи сега... почини си добре и ще се почувстваш много по-свежа.

- Няма да ме оставиш, мяу, нали? - попита и го погледна с котешки оченца.

- Не бих могъл и да искам... а и не е нужно да те оставям - не можеше, понеже го бяха гушнали по такъв начин, че бе практически невъзможно, а рожденната му сила бе огън и не можеше да се измъкне... но какво пък, тъкмо почивка и за него.

- Добре, мяу. - измрънка тихо, близна го по бузката, а след това заспа в ръцете му, мъркайки.

- Много ти отива - бъзна го Ямада, веднага когато усетиха и двамата, че гостенката е по-скоро вече заспала.
- Я мълчи.

Анджелика тихо се засмя и кимна, а писаната продължи да спинка най-спокойно в ръцете на Ишин.
- Красива е, за втори път виждам и момиче с уши и опашка!
- А аз никога не съм виждала! И как стана човек! - е, Катрин не я обичаше много, защото я бе надрала...

- Некомими, не помня откога някое е посмяло да се приближи дотолкова до ездаческо поселище като цяло... те живеят по земите ни, но не обичат да имат много вземане-даване с нас... и търговията ни върви зле... Те казват, че харесват мъже и жени като тях си.

- Значи това коте е уникално! - засмя се тихо Анджелика отново, зад а не я събуди, а Катрин кимна замислено.
- Тогава защо се е приближило толкова?
Писаната дишаше равномерно и спокойно, макар че от време на време изхъскваше в съня си или леко забиваше нокти в кожата на ониз, който я гушкаше.

- Защото нещо я е подгонило насам... или я е наранило, за да потърси подкрепа. Видяхме всички в какво положение се намираше, когато стана човек... те са невинни същества.

- Харесва ли ти, ааа? - избазика го Катрин.
- Наистина са. - тихо каза Анджелика, харесваше котето.

- Ей, я стига - заяде се пак, поне очите му се заядоха, но поне беше на шега. - Ездачите не бива да казват дали харесват или не котките, преди да разберат дали това ще ги поглезци твърде много.

- Това коте съм сигурна, че ако стои само един ден с теб, ама целия ден, така ще те разнежи, че няма да се познаеш! - проницателната Анджелика се обади XDDD.
Катрин се сгуши в ръцете на Джи и нежно погали главата му.

- Ми кой знае... просто трябва да намери начин, аз по принцип си падам доста зает човек... Изпаренията от стаята ми не всеки ги понася.