Когато се срещнем...

- Както искаш. След малко тогава. Все пак иначе ще се научи само теб да търси, а тя е много голяма закачалка... все когато имаш друга работа например.

Умсмихна се леко и поклати глава, нямаше нищо, ноако толкова искаше да си я вземе, щеше да си му я даде.

Щеше да настоява, ако видеше, че нещо не е наред... или пък не я харесаше особено... той беше предпазлив, особено след като го бяха изоставили преди... хората обикновено не намираха характера му за чак толкова добър отначало. Както и да беше...
- Къде е Рой между другото?
- О, сигурно се е закътал някъде с кръщелника си...
- Принцът трябва да спи сега...
- Значи е с Риза... И се крие от нас?! Да го намерим!

Aнджелика му се усмихна и погали детето по главата.Спеше така сладко...



-Кака Анджелика е напълнялаа!- засмя се Катрин.

- Защото тук готвят много... нали мъжете се води, че все били недоволни - Бреда поклати глава после погледна себе си, да не би и на него да беше повлияло вкусното огромно количество ядене.
- Хич не съумяват нещата! Има и жени в армията! Добре де, при нас е само едно, но пък гости...

Тя се изкикоти
- Како Анджелика, повече коремни! - каза, а след това погледфна към Джи. Ех... Кимбли й липсвашше.

- Е, сега, то тогава и ние всичките трябва да правим така!
- Не е честно, ние просто не можем да устоим!

Бузите на Анджелика бридобиха ален цвят. Прехаа мноого леко устните си отсрам и погали спящата красавицав скута си.


Катрин се сгушидо Джикато някакво коте и притвори очи.
- А кога ще ме научите да се бия?Обещахте ми!

- Ние сме на почивки - е, момчетата може и да знаеха повече, отколкото приказваха, но така беше и по-редно, разбира се.
- Ако виждаш някой от нас като силен боец... става. Заинтересува ли се горе-долу от някое конкретно оръжие?

- Хахаха,саби, мечове, ... и КАМИ! - каза тя и подскочи радостно - Да, кама!

- Къде отиде спеца по камите?!
- Жената му го уби... последния път, образно казано... значи ще ти намерим друг, а до тогава само с мечове можем да ти помогнем.

Tя се понамуси леко, щеше й се да е точно с кама, нооо... Кимна и се скри съвсем от погледите им, гушкайки Джи.

- Спокойно, след час-два може дори да се намери и някой с твоето любимо оръжие... сега просто е почивка.

- А, добре. - кимна тя все още сънено и погледна към спящото хлапе в ръцете на къдрокоската.

Малко тишина... и пак се пораздвижиха, понеже още един се присъедини към тях...
- Е, защо Елисия винаги мен не дочаква...

Катрин погледна към новодошлия, който беше....?

Разбира се, поредният от 40-те, вече се беше разположил на масата и без да пита на другите как им е, краката му вече бяха сложени прилежно отгоре на плота. Сега разклащаше някаква пруветка и се усмихваше дяволски лисически.
- Каква задушевна обстановка! - накрая се обади, казваше се Ишин, водеха го химик.. .и непукист най-вече.

Катрин погледна към новодошлия, да, виждаше го за втори път, а пъривя хич даже не й беше обърнал внимание.
- Здравей. - стоеше си до Джи-то.



Близо до двореца, малко, около 160 високо неко със сребриста коса и жълти очи се разхождаше. Изглеждаше стреснато и едновременно кщастливо, че е тук. Приближи се предпазливо до мястото, а след това се вмъкна вътре. Изгуби се из двореца и жално замяука

- Къде е Рой, между другото? Бях дошъл да му дам лавата, ъ, отварата... - той размаха във въздуха една отваря, от която Кейстръл бързичко се отдръпна. Беше червена и никой не можеше да се усъмни, че е истинска лава. - А, да, съжалявам, че бързах предишния път, та не мога да кажа, че познавам новодошлите.

- Анджелика, приятно ми е. - усмихнато го поздрави Анджелика.


- КАТРИН! - скочи до него и хвана еднаа му ръка, ала се бе загледала в течността.


- Мяууууууууу~~~ - измяука отново и отново започна да обикаля наоколо, стигна до стаята, в която се намираха тези...

- Ишин, Ишин Рич - усмихна се и на двете с характерните си странни очи повече, отколкото с устни. Е, те просто горяха с весели искрици и нямаше как да е друго яче.

- Ишин! - повтори блондинката, а Анджелика отново се усмихна спокойно.







- Мяу!!! - измяука котката и одраска Ишин по крака. Сега бе в котешката си дорма. Но иначе бе доста красиво чернокосо нари, пухкава опашка и ушички, стройно телце, добре оформени гърди, червени бузки и изобщо...сладка! И привлекателна едновременно. Но това сега изобщо не си личеше, бе котка!

- Я, котка... кой отглежда котка напоследък? - той вдигна епруветката със лавообразната течност инстинктивно, за да някой да не се улия е попари... изгори направо. - Я я вижте само...

- Mewwwwwww~~~~ - измяука отново, а след това се покатерипо крачола му и стигна до извивката на рамото му, закачайки се там. След това близна благодарно бузата му и си остана свита там.
- ХАААААААА! КОЛКО Е СЛАДКАААААА!!- понечи Катирн да я погали, ала бе жестоко одрана от чисто бялата лапичка на животното.

- Ей, я по-внимателно! - веднагически запали в очите му яростния огън на силата му, после въздъхна - дай тук, Катрин - е, не пита повече, направо взе да види раната и като използва една друга отвара накара всичко да изчезне за минута-две.