Когато се срещнем...

Котката се натъжи от това, че й се бяха скарали и тъжно сведе главичка. Измяука жално и го близна отново по бузата, за да се извини, че го бе разгневила.
- Мяу...

- Нищо мацо. - каза тя, ала не погледна към котето. - Хей, нищо ми няма. - усмихна се на новия батко.

- Да, вече напълно ти няма нищо! Като ново е местенцето, рани няма. Нищо коте, но просто по-мило с дамите.

Котката се поуспокои, че нямаше да я изхвърлят и да я бият пак, а след това си остана свита на рамото му.
- Мяу... - тихо измяука до ушето му и с лапа помилва бузата му.

- Ха, колко сладко! Хей, Ишин, благодаря. - каза тя и му се усмихна мило.

- Моля, пак заповядай... обикновено доста рядко действа, но явно си ездач... ох, какви ги говоря, нали си сестра на Кимбли!

Засмя се.
- Да, негова сестра съм, но не мога да си се представя като ездач още, някак си... - каза исе върна при Джи, сгушвайки се в него.

Писаната се намести удобно и се размърка.


- Е, май си имате домашен любимец.

- О, ти си си ездач, дори да не можеш да го възприемеш още - усмихна й се с лисичите си очи, докато Джейдън просто я прегърна или образно казано нещо подобно.
- И, да... май ми харесва, но за жалост отровите, с които работя, няма да понесат на това животинче добре.

В следващия момент тя скочи от него и стъпи на дългите си стройни крака, имаше подобие на татуировка - извито тънко от глезена до свивката на крака стъбло, по което имаше бодли, а накрая завършваше с неразцъфнала роза, едва пъпчица... През пролетта и лятото бе цъфнала, явно просто се бе родила с този ''дефект''. Ръцете й бяха нежни, имаше красиво лице с кафяви очи и дълга коса. Малки ушички кльопнаха настрани, а опашката й се размърда раздразнено, защото й стана студено. Беше по обикновено лятната си рокля исега се разтрепери.
-М-м-м-м-м-м-ммммммяу...-изтрака със зъби.


- Ихааа! - Катрин се ококори, а Анджелика се засмя.

- Хей, предупреждавайте ме, когато има некомими наоколо! - намръщи се, след като първата му реакция на учудване премина... той беше виждал такива създания, разбира се, но съвсем закратко... пък и те рядко се приближаваха просто ей така към човек... или ги бъркаше с други...

- Мяу? - примигна тъжно и се срути на земята. Значи дори нейния спасител не я обичаше и не я харесваше в човешка форма. Зарида на земята,а това се чуваше като тихо мяукане и ръмжене.

- Хайде, стига котанке - поклати глава, не обичаше повече това да плачат... заради нещо, което той не смяташе за обидно - Просто ме изненада, ясно... Спри се. - стана да опита и той да я докосне... дано не свършеше одраскан.

Бързо го хвана, щом се опита да я докосне, а зениците й станаха остри, точно като на котка... Впи леко нокти в кожата му, ала след това погали това място.
- Мяу... - тихо промълви и прехапа устните си, можеше да говори, но не искаше да се престраши... - Мяу-мяу? - примигна объркано, значи нямаше да я бие?

- Просто не взимай нещата толкова бързо навъре, става ли? Тук никой не би те наранил... но е нормално някой да се уплаши, ако изведнъж нещо неочаквано изкочи пред него.

- Мяу...стресна ли се...мяу? - примигна, а вългите й мигли придадоха още по -загадъчен и красив вид на лицето й.

- Разбира се, че съм! Ездач съм, ама не съм като другите железни типове, повечето от присъстващите тук, я! - неговите очи горяха или се смееха, в зависимост от ситуацията, макар че беше върнал смешните звездички като тях - Изправи се, моля те.

Изправи се бавно и го погледна в очите, а след това и къ, другите извърна глава.
- Здравейте, мяу. - поклони се и се скри зад Ишин - Нали няма да ме набият, мяу, мяу? - попита и продължи да трепери. Имаше синини по тялото си, а и измръзваше.

- Не, никой тук не обича да бие никого. Особено пък тези... - да бе, сигурно някой като Вато можеше да налети на някой друг... както и да беше. Седни сега, ето ти едно наметало... кажи ми искаш ли нещо за ядене?

- Мяу да... мяу... - измяука и седна далече от останалите и се измъчи с опита да се увие с наметалото. Нямаше смисъл...омота се и щеше да се удуши.- Хрррррррр! Мяу! - скоро наметалото остана зарцепено а земята, а тя стоеше наежена и озъбена на него. -Мяу.

- Добре, хубаво. Седни до огъня тогава - така или иначе вече нямаше никой друг там, за да се притеснява от нещо или някой. Тъкмо беше отишъл да й донесе една чиния и месо и други неща... каквото предпочиташе, не беше особено сигурен... На Ямада приятелката беше наблягала само на риба...

- Мяу. - подви опашчица и отиде като послушно коте пред камината. Ммм, удобно, легна на платчето и чу как коремчето й къркори. -М...яу...



Анджелика погледна към некото. Дали това щеше да накара Ямада отново да си сомни за приятелката си? Колкото и да й се искаше да не мисли по тосзи начин, просто не можеше, а ревността бе нещо, което можеше да побърка всеки.

- Ишида, запазваш хладнокръвие, не си на себе си.
- Не говори... - той се засмя, после отиде да се справя някак... е, беше ясно, че той просто й помагаше сега, но едва ли щеше да може да я... задържи? Нещо такова... Ямада си изглеждаше поне съвсем спокоен.

- Мяу, благодаря. - каза и го погледна с насълзени очи. Ушичките й отново легнаха настрани на главата, а тя взе рибата от чинията и я изяде на три хапки.


Анджелика облегна глава на рамото на розовокосия ипродължи да гали момиченцето.

- Кажи ми, ако искаш още... имаме предостатъчно и можеш да ядеш колкото си искаш тук. Искаш ли... да ти помогна за синините?

- Тежи ли ти вече? - по някое време той се обърна и към нея, просто защото сега така или иначе щеше постоянно да си я наблюдава.

Тя облиза пръстите си и го погледна отново с кехлибарените си очи.
- Мяу... Искам още рибка, да, също мяу, бих била много благодарна, мяу, ако се погрижиш за синините ми, мау, но само ако си честен, мяу, не ме лъжеш, нали, мяу? -



- Не.-каза простичко къдрокоската, а след това си остана спокойно стояща така.

Той първо отиде да донесе този път доста повече риба и й демонстрира как се оправят рани върху себе си, с една драскотина, която не си беше правил труда да скрива и която поля с една от отварите си и изчака спокойно да заздравее за секунди.
- Ще изплозвам същото.

- Радвам се... - не, че Хюгес скоро нямаше да си я поиска да си я мачка... и да си я носи да спи де...

Изяде за няколко секунди всичката рибка и потупа коремчето си.-
- Благодаря, мяу. - погледна след това към това, което правеше на себе си и се наежи, приближавайки се към печката, която пък изгори дупето й и тя измяука жално, скачайки върху него. Събори го на земята и се намуси.
- Изгорих си, мяу, дупето, мяу.!!!!




Анджелика продължи да гали спящата сладурка ида стои спокойно отпусната в ърцете на Яма.