Когато се срещнем...

- Еее, ти пък, виж имм сенките под очите! Никакви мисии!

- О, ето, щом сестра ти не дава.
- Ми да! Пръстенът си го спечелихме честно и почтенно. По-скоро, подариха ни го...

-. Което бе доста странно...- каза тя объркано - Не разбрах какво точно направихме.

- Ами, мисията ни като цяло бе намерим този пръстен, партьонрке. Той е част от кралското драконово съкровище. Принадлежал е на семейството на една от владетелките ни. Но, както знаеш, ни бе даден като подарък, за да не бъде откраднат отново.

А тя...олеле, този пръстен бе подарен НА НЕЯ?! Усмихна се леко и кимна

- Дано да ти харесва - смигна й, беше й го дал преди Роланд да се появи, защото смяташе, че тя го заслужава... а Роланд просто не бе я накарал да го свали и да го връне... което беше много добро хрумване от негова страна...

Все още обмисляше някакъв начин, по който да се отблагодари и на Кимбли, и на Роналд-

- Ох, абе малко хапнах, а все едно изядох цял слон! Готвят хубаво тук, определено. Сега... цял ден ще си почивам а другите ще ми прислугват~ Най-голям съм. И ти, партньорке и ти си почиваш!

Тя кимна.
- Разбира се ! - усмихна му се мило, а това не убягна на Катрин.

- Точно така, момиче... може би ще се качим после нагоре, че там е по-спокойно... да си ни почиват краката както трябва... Кранто, пренеси ни!
- Ще видим...

- Не ми го о биждай! - избазика се Катрин и си гушна кончето

- Ха, добре, добре... не ми се струва да разбира това като обида.
- Аз практически погледнато съм си кон.

- Мойто конче, ще носси само мен! - оплези се.

- Ей, аз пък искам да носи мен, като доброто малко братче!

- А, не! - силно го стисна и целуна по врата - Няма

- Ех, боже, добре... ще се оправим някак... Стана толкова тихо, дано вие все пак не заспите от скучнотия, като аз си тръгна!

- А? - сестра му го погледна смаяно - А?!

Изабелла се засмя и се облегна на Кимбли.

- Нали ще се качвам горе! Ще стане тихо, самотно, спокойно... и няма кой да ви закача, докато аз спя~

Катрин се намуси и сведе глава, еее, тя ис каше да им бърбори, защото ги разсмиваше всички... а сега всички бяха сънени, акак ааНДЖЕЛИКА бе избягала.

- Но, спокойно... ще дойдат индивиди, които няма да те оставят да си починеш и за миг... дано не пострадаш, сестра ми~

- Като кои например? - запита любопитно тя, докато сигушкаше кончето.

- Хм, други индивиди от мъжкото население в двореца, мисля...

- Ще видим кои. - каза тя и се ухили пак на ба тко си.

- Да... ще видиш... щеее видиш!

Изабела постави ръка на устните си исе прозя, леле умираше си за сън, а Катрин се изхихика.