Когато се срещнем...

- Значи сега би ми дал да те целуна? С тези устни. - посочи плътните си, сочни устни, които бяха готови да се разкикотят котешки.


- Защото имам някакво много хубаво предучствие, не знам какво е!



- Спокойно, Ямада, нищо ми няма, амо сутрин ще е така...

- Да, бих ти дал, ако можеш... макар че не съм сигурен, че е така.

- Хм, интересно. Женската интуиция никога не бърка.

- Вече го разбрах. Така май се успокояваме взаимно?

Ушичките й кльооооп надолу...Беше прав. Сведе главичка и кимна.
- ДА, прав си... НАУЧИ МЕ!- вдигна я рязко към лицето му, а очите й заблестяха радостно.


- Нали? А дано разбера скоро!!


- Май е така...-засмяно каза.

Засмя й се, като сложи ръце на иначе миловидното й личице.
- Сигурна ли си, че си заслужава? Това е човешкият начин.

- Ще, ще... щом още от сутринта очакваш нещо...

- Е, няма от какво да се страхуваме. Ти успокояваш мен, аз теб...

- Ами... ти каза, че не можеш, защото хората се целували, ако имали чувства един към друг, аз искам да се науча,но щом е прието така при хората... - продължи да си говори писанката и да гали опашката си.


- Да! Мгм...

Катрин разтвори очи, огледа стаята и установи, че е гушната до Кимбли с усмивка.


- Точно, хайде сега. - хвана ръката му и заедно тръгнаха надолу.

- Не, просто твоите хора няма ли да приемат това за страно? Все пак не вярвам целувките ви да приличат на нашите.

Спеше като пън... на сто и петдесет процента... най-сетне на легло, какво да се щажеше...

- О, какво ли има за закуска... дано някой не ни е изпреварил...

- Не знам, те не ме обичат много, не знам защо... и никога не съм виждала как се целуват.- погледна го в очите и вдигна личице към него.



О тя се усмихна сънено и скоро пак труууупяса.


- Само котето може да ни е изпреварило. - пошегува се тя, докато вървяха по коридоа.

Усмихна й се, покле й показа как го правеха те, хората по-точно... просто за да види реакцията... е, и той не знаеше за другото...

- О, може... те са толкова яжни, че и цяла маса няма да им стигне!

Опашката на котето замръзна на място, а ушичките се наостриха. Чуваше нещо, ала...ала...усещаше нечии топли устни върху своите. Месце? Да го хапнеше ли? Е, Иши не бе месце! Облиза устните му и докосна неговия език, но просто защото бе свиткала да облизва бузка или горна устна... Това определено щеше да го уучуди.


- А какво остава ако е месоо...

Прие го като предизвикателство, тогава... беше преди всичко човек на предизвикателствата, май... след като се учуди... да... нямаше как да не се...

- Не питай...

Тя примигна объркано, ала след това отново го облиза, да, облиза устните и езика му, небцето му, ааааах, беше й хубаво!


- М.... - Анджелика разшири очите си, щом видя странната гледка на ц...а?!

- Ох, Ишин... - той винаги ги правеше едни такива чудатости... направо дане повярва човек... май му харесваше да закача... всички...

Писаната подуши другите, захапа силно езика на Ишин, вкопчи се за главата му и се скру под блузата му.
- Мяу...хъс.......



- Добро утро! - шашнато каза Анджелика.

- Това заболя... Да, добро утро... - успя най-накрая да каже, когато се окопити пак.
- Колко пъти да ти казвам да не си показваш рогата вкъщи!
- Да, да, знам...

Koтката мяташе опашката си, макар и под блузката му, стискаше го силно и облизваше кожата му.


Анджелика се засмя на физиономията на Ишин.

- Чисто си овне и ти... - измърмори си розовокосия, макар че, е , него не го интересуваше... пък и те си бяха свикнали с всички страности, знаеха какво да очакват.
- Нали - той прегърна котката макар и през блузата... - Дано си намерите нещо

- Хахахаа, няма нищо. - огледа масата и наистина бе изядено всичко от коратанката.


- Мърр... - продължи да ближе колата му гръд и да го гъделичка с опашка.

- Спокойно, ей сега ще донесат още... нали мъжете са слонове и ядат много... според готвачките долу.

Анджелика седна на стола, а писаната продължи да си ирае с Ишин.

- Ето! Виж какво става сега! - разни стари жени дойдоха да донесат още манджи... наистина тук готвачите трябваше да имат здрави нерви.

Анджелика се разсмя, а котката се стресна и онтово изхъска, забивайки нокти в Ишин.

- Стига, коте, стига... няма нищо страшно тук, за бога!

Анджелика поглена към блузата на Ишин и към мърдащата се опашка.
- Мяу...

- Хайде, няма ли да излезеш, аз не съм защитен от козина... не вярвам едно момиче да ти навреди... нито тоя бонбон там.
- Стига си ме наричал така!

- Мяу... - жално измяука и го погледна.